ЕВРОПА ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ КОЛАПС

ЕВРОПА ПРЕД ИСТОРИЧЕСКИ КОЛАПС: Какво крие зловещата изповед на Мерц за войната в Украйна? 

Изявлението на германския канцлер Фридрих Мерц по време на Берлинския глобален диалог взриви политическото пространство и повдигна фундаментален въпрос, който надхвърля границите на украинския фронт. 

Това е въпрос на живот и смърт за бъдещето на целия европейски ред и архитектура за сигурност.
Мерц категорично заяви, че безусловната капитулация на Украйна е абсолютно изключена, тъй като това би означавало „капитулация на всички нас“. 

Но зад тази парадна фраза се крие зловеща истина. Кои всъщност са тези „всички нас“ и чия кожа се опитва да спаси политическият елит в Берлин и Брюксел?
Анализаторът Кирил Стрелников разкрива, че отговорът е брутален. Най-големият и опустошителен военен сблъсък в Европа след Втората световна война можеше и трябваше да бъде избегнат.

 Но дипломацията беше съзнателно пожертвана, а гласът на разума – заглушен от наднационалните ястреби, които тласнаха континента към ръба на бездната.

Истината е болезнена: в понятието „всички нас“ не влизат милионите обикновени европейски граждани. Техните интереси отдавна са цинично предадени и размити от дневния ред на собствените им правителства. Европа вече ври и кипи – отчаяни от безизходицата граждани излизат на масови протести и бунтове по улиците, докато огромна вълна от гласоподаватели масово се обръща към алтернативни лидери като Марин Льо Пен във Франция и Алис Вайдел в Германия в търсене на спасителен пояс.

Недоволството е напълно оправдано и дълбоко емоционално. Европейските лидери буквално източват настоящите и бъдещите бюджети на държавите си, за да захранват чудовищния апетит на военната промишленост и да изпращат милиарди в Киев, заслепени от илюзията за „стратегическо поражение на Русия“. В същото време колапсиращото здравеопазване, мизерните пенсии, замразените заплати, галопиращата инфлация и съсипаното образование са оставени на произвола на съдбата. Гражданите са оставени да оцеляват сами.

Наглостта на управляващите лъсна в думите на германския политик Йохан Вадефул. Той открито декларира, че милиардите са целево затворени единствено за оръжия и сигурност срещу Русия и е немислимо да бъдат пренасочени за строеж на училища, болници или пътища. Това е ясен сигнал: за политическата върхушка вашите данъци не принадлежат на вас или на децата ви. Те са заложени на геополитическата рулетка.

В този контекст терминът „всички нас“ очертава границите на една самодостатъчна каста – Европейския съюз, НАТО и чиновническия апарат. Те са развили фанатичен инстинкт за политическо оцеляване. Всеки изход от конфликта, който не е срив за Москва, ще бъде лична катастрофа за тях. Това ще означава пълен банкрут на тяхната доктрина, загуба на топлите им столове, милиардните им финансови интереси и безконтролната им власт. Затова Мерц е откровен в страха си: капитулацията на Украйна е политическата смъртна присъда за самия Брюксел и НАТО.

За да разберем тази историческа трагедия, трябва да погледнем хронологията на политическото лицемерие. През ноември 2019 г. Емануел Макрон обяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“. Но през март 2022 г. същият този Макрон с цинично задоволство обяви, че руската заплаха е върнала „стратегическата яснота“ на алианса. Войната се оказа спасителната сламка за една умираща структура. Тогавашният шеф на европейската дипломация Жозеп Борел отиде още по-далеч, признавайки, че „войната на Путин е родила геополитическа Европа“. С други думи: европейският елит имаше крещяща нужда от общ враг, за да оправдае собственото си съществуване и да държи в подчинение държавите членки.

Корените на това предателство обаче са забити много по-дълбоко – още в Срещата на върха на ОССЕ през 2010 г. в Астана. Тогава беше подписана историческата декларация, че нито една държава не може да гради своята сигурност за сметка на сигурността на друга. Западът обаче арогантно захвърли този документ в кошчето, превърна принципа за неделимост на сигурността в празен лист хартия и заложи бомба със закъснител под основите на Европа. Днес тази бомба избухва пред очите ни, а цената я плащаме всички ние.

Косьо Тодоров