Сблъсъкът на регулаторната мания на ЕС с реалността води до безпрецедентен разкол сред институциите

 

Само за една седмица отлагането на европейските правила за метана порасна от една на три години. Европейската комисия предложи година отсрочка, Европейският парламент поиска три. Разликата е огромна – институциите вече спорят колко дълго да не прилагат собствените си политики и закони. Окончателното споразумение предстои, но политическото отстъпление е налице. Повечето страни-членки, водени от Франция, се застъпват за три години.

 

Замисълът беше грандиозен. Доставчиците на нефт, газ и въглища от цял свят трябваше да доказват, че производството им покрива европейските изисквания за измерване и проверка на метановите емисии. Брюксел пише правилата, останалият свят се подчинява. Само че този път не става така, защото ЕС съвсем не е единствен купувач – енергийният дефицит е глобален и клиенти с готовност за плащане дебнат отвсякъде.

 

Нека погледнем само природния газ. През 2000 г. днешните държави от ЕС, Великобритания и Норвегия добиват общо близо 300 млрд. куб. м природен газ. През 2025 г. остават около 180 млрд. – спад с близо 40%. Но общата цифра прикрива далеч по-неприятен факт. Добивът в сегашния ЕС се е свил с над три четвърти. Великобритания също е загубила близо три четвърти от добива си. Норвегия междувременно го е увеличила повече от два пъти. Докато едни обясняват защо трябва да приключим с газа, други го продават – при това най-вече на първите. Междувременно обаче в ЕС сме изградили над 140 GW допълнителни газови мощности, а сме извели от експлоатация подобен капацитет въглищни и ядрени централи. Сами сме напрвили така, че газът днес да е много по-важен за електроенергетиката на ЕС, отколкото в началото на века. 

 

Доставчиците отговориха достатъчно ясно. През юни американският енергиен министър Крис Райт, катарският Саад ал Кааби и колегите им от Алжир и Нигерия поискаха отлагане и промени. Предупредиха, че доставчиците не могат да изпълнят изискванията в определения срок и че последствията ще бъдат върху количествата и цените. 

 

Отдаден на регулаторното си опиянение, Брюксел явно е забравил разликата между доставчик и подчинен. Американските компании и Катар не са дирекции на Европейската комисия. Те имат и други клиенти. Танкерът съвсем не е длъжен да акостира там, където има безкрайни изисквания за произхода на стоката и попълването на документите е най-сложно.

 

Намаляването на метановите течове е разумно - никой не иска да има големи загуби. Неразумно е да подкопаваш собствения си добив, да увеличаваш зависимостта си и едновременно да размахваш санкции срещу хората, от които чакаш следващия товар. Това е опит за дипломация, който в България бихме нарекли „На гол тубмак, чифте пищови“.

 

Отсрочката няма да произведе газ. Тя само отлага сблъсъка между регулаторните претенции и физическата зависимост. Без собствен добив и достатъчно заместители същият спор ще се върне. Европа ще отстъпи. Ще нарече отстъплението „прагматична адаптация“, а зависимостта – „стратегическо партньорство“. Доставчиците няма да спорят за терминологията. Ще изпращат фактурите, а те растат буквално на ежедневна база. Цената на газа скача със 188% на годишна и почти 30% на месечна база. А зимата тепърва идва.

 

Боян Рашев