Писането ми е в кръвта. Вместо да ходя на нивата, в офиса или в университета, аз разказвам. Подбирам ободряващи или комични случки. Не пиша за болести, за паркинсон и за депресия. Пазя се и от възрожденски лозунги, защото не лъжа. Нямам нужда. Обичам да радвам хората. Правя го на български защото това е езика, който владея най-добре. Не търсете при мен научна фантастика! На скенер няма фантастика. Реализъм такъв какъвто го срещам без очилата на Макрон. Заключението правете сами!
Тази сутрин бях решил да си купя костюм. Моето семейство от години ме упреква, че съм "Македонска скрънза" и за 3-ти март, все пак да съм представителен. Добре казвам. Тръгвам по булевард Витоша и влизам в магазина BITSIANI. Вече съм си купувал при тях панталон. Избрах си костюм, панталона ще подкосът и утре всичко е готово. Обслужване подобно в Париж - няма. На врата се обръщам и казавм "Извинете забравих да си купя ръкавици!" Няма проблем казва шефа, Тича в склада и ми протяга чиф кожени ръкавици - българско производство. Пробвам ги. Тамън са. Колко ви дължа? - питам.
- Нищо казва шефа - от нас са, за доверието. Тръгвам с напомпано самочуствие, родено от вежливостта и коректното отношение. Така де, по Елисейските полета, никой няма да ми подари кожени ръкавици. И да ми благодари за "доверието"!
Във всяка история, най-вече моя, има интрига. Преди да се прибера, спирам да си купя кутия Колаген, превантивно. Имам коляно със скъсани връзки и внимавам. Ако нещо стане няма да мога да пиша. Ама, ще кажат някои, ти не пишеш с коляното!
Вярно, но с патерица, времето за писане и четене ще се стопи като сняг на слънце. И така с бодра крачка влизам аз в аптеката на улица Лъчезар Станчев 5. Плащам Колагена и установявам, че съм само с една ръкавица. Аптекарките провериха записите на камерите - нищо не откриха. Даже ми звъняха да ми се извинят. Пазят телефона ми, за всеки случай. Тръгнах по тротоара , подклякайки. Може да съм я изпуснал. От бутиците излязоха продавачки с фенерчета да помагат. Търсиха в канавката. Почна да ми става неудобно. Благодарих им и тръгнах към метро Жулио Кюри. Преди да слезна на перона попитах касиерката дали случайно някой не й е донесъл една кожена ръкавица?
- Е, там е, каза тя и посочи входа за центъра на София.
Добре, че беше зад стъклото. Иначе щях да я разцелувам за да благодаря на продавача от Витошка, на аптекарките и на продавачките от улица Лъчезар Станчев. Изобщо на цяла България. Бъдете живи и все така човеци!
Божидар Чеков
Реалист
4 months before
Чеков, сменяй ставата или там каквото ти е на коляното - по 6 хилядарки на парче, допреди 5 години /сега не знам колко е/, за майки и бащи, и то за хора, които са работили от 15-годишни, расли в сиропиталища /винаги в частния сектор, или към кооперации, какъвто имаше и преди тъпите ви промени /и са си плащали всички осигуровки, не като държавните или като депутатите, които за една ракия вземат фактура! Между другото, франсетата са едни от най-стиснатите западняци, не че останалите са по свят. Винаги са ни смятали за слуги.
Коментирай