В Унгария много обичат да ловят шарани. В Балатонското езеро е пълно с шарани, но най-големи шарани се въдят в езера, образувани на места, където е имало кариери.
Вътре се създавали специални условия и шараните се хранели със силна храна и достигали до над трийсет и пет килограма, даже един шаран бил над трийсет и седем кила. Който хванел тоя шаран, придобивал голяма слава – нещо като световен шампион шаранджия, но трябвало да пусне шарана, защото сега е така – хвани-пусни.
Плащали се и ЛУДи пари, за да хванеш тази една риба. Така се правел шарански бизнес.
Веднъж обаче рибата изчезнала и се разбрало, че са я откраднали и са я пуснали на друго място. Няколко пъти крали шарана ту едни, ту други, докато накрая му сложили чип – да го проследяват къде ходи.
Цял филм изгледах за тоя многострадален рибен първенец и като допълнение за още по-голям разкош – шаранът беше без люспи, гол шаран, златист и дебел.
Като го хване някой и си направи снимка с него, се вижда само един голям шаран да виси във въздуха и крака на човек отдолу. Във филма твърдяха, че безлюспените голи шарани били по-красиви, но лично на мен ми изглеждат някак безпомощни и сякаш одрани, но пък иначе как жълтият им цвят ще блести като злато? Люспите винаги пречат на жълтия цвят да блести като златен. Сещам се, че на голите шарани им викат и унгарски.
Войната за най-големия като тежест шаран в Унгария продължава и се надявам по някакъв начин унгарците да изстрелят сателитите, с които лично да следят шаранското си величие. Не бива повече да бъде краден и разкарван нагоре-надолу.
Гледах филма и ми дойде на ум, че по-големи шарани от унгарския първенец сме ние тука – обикновените българи. Големи шарани – голи и без люспи сме ние, щом можем да вярваме на фантастични приказки и да търпим да ни слагат чипове и винаги да ни пускат да плуваме в плиткото. От друга страна обаче – си викам, че унгарският шаран е нищо пред огромния варненски кит, който е изплувал от Черно море, поразходил се е из гората около Златни пясъци и си е направил и селище за живеене, и басейни, в които да си се къпе като истински кит.
Лека-полека започвам да узрявам за идеята, че думата бангаранга напълно се отнася за нас. Само пълни бангаранговци могат да понесат да ги смятат за голи шарани и за измислени китове.
