ИЗПИПАНИ РАБОТИ

Нищо не разбирам от автомобили, но въпреки това гледам филмчета за най-великите автомобили. Въодушевявам се и се настройвам на високи творчески вълни от красивата и изпипана работа. Колите са безумно, даже безбожно скъпи, но всичко е изящно, премислено, талантливо. Изпипана работа.

За това изпипване ми гори душата, дето се казва. Умирам си да гледам изпипани работи.

Чета Шекспир – сонетите на Шекспир. Изпипана работа. Макар че ги чета в превод, всяка дума ме повдига, тръгва и ми тече във вените. И не си мисля гениални ли са, или не са тези Шекспирови любовни сонети – мисля си, че са изпипана работа. И ме докосват и по сърцето, и по съдбата ми. Може би само Господ умее така да изпипва нещата – знае ли човек?

На нашата улица в София има къща с толкова изпипан двор, че като минавам покрай него, ми се ще да му се поклоня. Колкото пъти мина оттам, наведени над двора си, възрастни мъж и жена сякаш се сливат с лехите, с цветята, с простата, но съвършена хармония. Дори сега, като зазимяват и подготвят двора си за студеното време, всичко изглежда на мястото си – смирено, спокойно, достойно и очакващо снега. А наоколо нещата не са така подредени, доста разхвърляни са, бих казал, хаотични. И затова именно такива острови на хармонията като този двор ми пълнят душата.

Есен е и над всичко властва магията на разпръснатите листа. Тази изпипана уж небрежност ме поразява и радва, пълни очите ми със златни отблясъци, с бакърени отблясъци, с червени, жълти и лилави цветове.

Някога много обичахме по това време на годината да си правим букети от есенни листа. Една клонка от тук, още една клонка от друго място – и във вазата вкъщи накрая светва и грее цялата любов, с която есента си отива от нас. Есента изпипва, дето се казва, тъгата по своето заминаване, с един разкошен букет.

Баба ми Дона например някога изпипваше облеклото по себе си. Най-просто наглед селско облекло, а от него миришеше на чистота и на естествено съединяване. Ниската ми и възпълничка баба Дона правеше от дрехите си най-естественото нещо и беше едновременно красива жена, майка и баба. В дрехите ѝ имаше от всичко - възелът на кърпата на главата ѝ беше намек, без тя да го знае, за някакво далечно праисторическо море. Море в Балкана няма, но има миди – срещат се понякога миди в скалите, и затова този възел на кърпата беше капка от далечно море.

Роклята на баба, елечето, престилката ѝ, чорапите, обущата – всичко се преливаше и ме успокояваше.

Това изпипване и хармония аз виждах и в начина, по който готвеше баба ми Дона, и най-вече – в начина, по който готвеше пържен боб. Никога не ме е интересувало какви точно пропорции спазва, има ли пропорции, има ли последователност в рецептата. За мен важното беше, че върху запечения пържен боб отгоре светеше най-тънката и вкусна коричка на света и самите бобени зърна бяха едновременно бобени зърна, масло, тънък вкус на червен пипер, много далечен дъх на девесил.

Ако изпипваме нещата, които правим, сигурно няма да се лъжем толкова много и няма да оставаме толкова често излъгани.

Ако пишеш стихотворение – изпипай го, влез в него, огледай го отвсякъде. Сравни го с неща, които ти харесват, пребори се със стихотворението, пребори се със себе си.

Ако месиш хляб – изпипай го. Докато месиш хляба, стани воденичар или жената на воденичаря.

Ако учиш децата – учи първо себе си на естественост и любов, на детство и мъдрост и чак тогава иди да учиш децата.

Ако правиш политика – изпипвай действията си, не хвърляй зарове, а говори само това, което можеш да направиш.

Ако правиш пътища – не оставяй дупки, прави равни пътища.

Ако обичаш и си влюбен – не мисли за нищо, слей се с любовта си. А ако трябва после – изпипай страданието си.

Ако отидеш през нощта да завиеш децата си, пипни ги първо по челото и съвсем лекичко по устните и нека това пипане да ти парне сърцето.

Николай Милчев