Празничната умора и протестите в търсене на изгубения смисъл
Коледа в началото не е била уют.
Тя е била свято раждане в студ, бедност и отказ от илюзии.
Това не е светотатство – това е историческата истина за онези, които не бъркат вярата с декоративен празничен комфорт.
Може би точно затова тези мисли ми дойдоха по празниците.
Когато правиш нещо без желание, умората става многократно по-голяма.
Проблемът е, че и нищо да не правиш – умората не изчезва.
Тя просто сменя етикетите си.
Но тази умора днес не е:
от труд,
не е от безделие,
не е просто скука или клинична депресия.
Точно затова темата за неуморния труд отпадна от часовете по четене и литература.
На нейно място се появиха скучаещите деца - уморени, без да са работили; изтощени, без да са се борили.
В миналото „лудите глави“ избраха неуморния труд за смисъл на живот.
После се революционизираха.
А историята със закъснение ги нарече „борци за свобода“.
Сега има друг тип революция – тиха, технологична, удобна.
Роботизацията.
Тя обещава облекчаване на труда, но произвежда нещо по-опасно: усещане за ненужност.
Хроничната депресия расте редом с машините и постепенно се превръща в социална норма.
За идеали, които дават смисъл на борбата, почти никой вече не говори.
А на протеста на младите се гледа с недобро око от хората на статуквото.
Мирните митинги се наричат „купон на безделници и глупаци“.
Всичко по трайната демотивация на човека върви по план.
Единственото, което не е добре изчислено, е остатъчната енергия –
в какво количество гняв и кога ще се трансформира.
Тезата ми за свят без гневни бунтовници по площадите историята тепърва ще тества.
Вместо това в телевизионните студия започнаха да канят…роботи.
Умората отказа дори постоянно зачислените блюдолизци на властта –
онези платени клакьори по студията,
които папагалстват каквото им бъде спуснато.
Френските фермери и медийното мълчание са показателни.
В Корея, в огромни хотели, гостите се посрещат от машини.
Трудът е „облекчен“.
Но какво се случва със съкратения, многочислен персонал след това технологично милосърдие?
Във Великобритания вече има нова печеливша професия:
човек, който по сигнал извежда преседелите до вмирисване трупове на самотни хора от домовете им.
Жилището се почиства.
И се обявява на търг.
В България пък
на 29 - ти гласят протест. Истински или част от коледните тържества?
Ще разберем .
Това е свят, в който машините работят вместо хората,
а хората се уморяват без много да живеят.
Страдат от липсата на голяма причина да станат сутрин.
От умората на човек, на когото вече не е ясно
за какво точно е бил създаден.
Затова спасението е едно чисто човешко желание: да си намерим и изпълним мисията,
да бъдем духовни,
да бъдем истински здрави.
И никога да не губим божествената поръка към нас и човешкия си облик .
Честита Коледа!
Стела Богомилова
Размисъл
5 months before
И досега се чудя как се справяше майка ми. С три деца и работа на три смени. Събота - работен и учебен ден. И без помощ от татко, защото тогава работата се делеше на мъжка и женска. Той беше началник, излизаше сутрин рано и се прибираше вечер. Мама готвеше, чистеше, справяше се с деца, родени през две години. Нямаше детски помощи тогава, ясли нямаше. И не помня тая жена да е седнала да се вайка, че никой не и помага, че не може да се справи, недай си боже пък в депресия да изпада. Каква депресия, то време не и оставаше за такава. Време, запълнено плътно от-до. И винаги имаше смях вкъщи, гости, веселби. Нещо, което при мен не се получава. Ама, както казват, животът днес е друг. Но дали е по-добър? Много спорно........
Коментирай