КОСЪТ И СТЪРЧИОПАШКАТА

КОСЪТ И СТЪРЧИОПАШКАТА

В двора ни живее кос. А на улицата – извън двора, живее стърчиопашка. Живеенето им като наши пилета е съсредоточено главно сутрин.

С коса положението е сложно. Троично в известен смисъл. Сутрин косът се явява винаги с една-единствена гладна уста, но тялото му е ту чисточерно, ту сиво, ту шарено. Никога няма да приема, че това са три отделни коса. По-скоро съм склонен да мисля, че гладът на косовата същност и суетата му да се явява с различни облекла, е горе-долу по еднакво. Косът сутрин е много гладен, идва в двора ни, решава въпроса с глада си посредством бръмбари, червеи, скакалци и други подобни, оглежда ни много внимателно, преценява какъв евентуално ще бъде денят ни, и ни напуска, като поема към небесата. Всяка сутрин този троичен кос се възнася нагоре и минава покрай кубето на църквата, която е надвесена над двора ни. Не казвам, че този кос е богът на косовете, но способността му да се претворява едновременно в гладен кос, в мъдър кос, в красив кос, в загрижен за другите кос, го прави много особен. Богът на косовете вероятно е с по-едър ръст, крилете му може и да са невидими, престолът му Господен би трябвало да е на най-високото дърво, вероятно трябва да си има и светци – по-малки косове, и изобщо работата с косовете, с техния бог, в това число и с нашия троичен кос засега остава неизяснена и обвита в тайнственост. 

Стърчиопашката, която сутрин концентрира своя живот на пътя, пред дувара на къщата ни, е дребна на ръст. Стърчиопашките, които подскачат по камъните на реката, са поне двойно по-големи от нея. Но по камъните на реката вероятно животът е по-спокоен, храната – по-питателна, а и отраженията на водата като нищо могат да извикват оптически измами. Големите стърчиопашки са по камъните в реката, а малката стърчиопашка е на пътя пред нас. 

Обикновено това треперещо птиче е близо до лежащия полицай и с всеки изминал ден се убеждавам, че малката стърчиопашка изпълнява регулиращи функции на пътя. Колкото повече лежащият полицай се разпада, колкото повече негови гумени части изчезват, толкова повече стърчиопашката тича нагоре-надолу около него и вероятно кара шофьорите да се замислят, да уважат нейните усилия и да намалят скоростта. 

Ако косът е видоизменящо се и изключително сериозно същество, стърчиопашката е самият трепет на живота. Като започнем със смешното ѝ ходене, което по-скоро е подтичване, като преминем през въртенето на главата ѝ на всички страни, като се замислим над винаги напрегнатия ѝ вид и завършим с опашката ѝ, която като везна изравнява живота, става ясно, че стърчиопашката е фин инструмент за установяване на равновесие. 

Няма много такива инструменти за равновесие. Хората рядко се стремят да бъдат равновесни. А стърчиопашката, макар и напрегната, търси равновесие. Самата тя действа на бързи обороти, но иска светът да е равновесен. 

Тази сутрин стърчиопашката не беше на обичайното си място – до остатъчния лежащ полицай на пътя, а се беше преместила малко встрани, където тая нощ са стояли млади хора – най-вероятно влюбени или обзети от кой знае какви среднощни желания. Младите хора са яли бели семки и на пътя се е образувала една купчинка от люспи на бели семки. В нашето село яденето на бели семки през летните нощи е почти традиция, но стърчиопашката още не е разбрала това. 

Кълве малката стърчиопашка люспите на белите семки и сигурно се пита любовта, ако я има изобщо, дали е хрупане на бели семки, или нещо друго.

Николай Милчев