ЛЯВА РЪКА – ДЕСЕН ДЖОБ

Сегашният бюджет на държавата предизвиква големи дандании. В края на краищата всичко ще се напасне, но данданиите сега са големи. Бюджетът си купува служинаж. 

Как да не умре от смях човек, като чуе, че бюджетът бил ляв? 

В дива капиталистическа страна с върховенство на бандитизма и проституция във всички направления бюджетът никога не може да бъде ляв. Всички приказки за ляв бюджет са демагогия и възможност върхушката на БСП да си поеме глътка въздух. 

Един стар партиен деятел, заемащ много висок пост, още по времето на соца наричаше партийната върхушка вихрушка. 

Вихрушка е, разбира се, вихрушки са всички върхушки – някои с по-дълго, други – с по-кратко пребиваване. 

Бюджетът не предвиждал реформи. Че кога в България са правени реформи? Никога. Реформа означава аз и роднините ми да станем началници, а другите, които ни пречат, да ги изгоним. 

Били високи заплатите на полицаите, на учителите и на държавните чиновници. Добре, намалете ги наполовина. Намалете ги – да ви видя, реформатори такива. Намалете заплатите на учителите, намалете заплатите на полицаите и на чиновниците и ще отидете да гледате лятно кино през зимата. 

Бюджетът прилича на баница с късмети. Само че такива късмети, каквито слагаше майка ми – хем белязани от нея, хем сложени така в баницата, че тя предварително им знаеше местата на тия късмети. И така врътваше тавата с баницата, че паричката винаги се падаше на мене. Първо – двайсет стотинки, после – петдесет, после – левче. Голяма пара, голямо чудо!

Да се чуди човек какво да си купи с тия стотинки. Аз изобщо не се чудех – за двайсет и шест стотинки си купувах четвърт пита с две кебапчета, поръсени с лук, и една люта чушка. 

При паричката в баницата има една особеност – тя обикновено е покрита с малко препечени кори и трудно можеш да я дадеш в магазина. Търкаш я, търкаш я – да ѝ се махне загорялото от баницата, и все не става докрай, както трябва. Личеше ѝ на паричката, че е крита в баница. 

Дяволска работа е късметът от баницата – хем му се радваш, хем трудно можеш да го използваш и трябва да му търсиш употребата по друг начин. 

И с бюджета е така – за някои е постна пица, за други е мирис на изгоряла пица, за трети е тлъста баница по мазната уста… 

И именно тая мазна уста все дрънка за реформи, за финансова стабилност и бюджетна дисциплина. И все ни набиват в главите, че бюджетът – това били нашите пари, нашите данъци и отчисления. Това е най-големият виц! Бюджетът не са нашите пари – бюджетът са парите, които изтичат пред очите ни в чужди джобове. Бюджетът са събраните от нас пари, но не са наши. Както не е наша властта, а е против нас. Винаги против нас и винаги само за тях.

Ние да преглъщаме на сухо с по хиляда лева пенсия евентуално – в прекрасния случай, те да лапат като побеснели, да крадат, да се възнасят и да се тюхкат, че бюджетът бил ляв. 

Лява ръка – десет джоб – това е формулата на бюджета.

Има още една голяма смешка – обидна за мислещия човек смешка – всичко трябвало да бъде прозрачно – и властта, и управлението, и бюджетът. Демокрацията означавала прозрачност. 

Ако само за миг властта, управлението и бюджетът станат прозрачни, всичко ще се взриви и ще рухне. Прозрачността е смърт за властта. Ако хората наистина разберат за какво става дума, в каква тиня и кал се въргалят радетелите за прозрачност, Френската буржоазна и Октомврийската социалистическа революция, взети заедно, ще им се видят малко. Никаква прозрачност никога – мрак и далавери под масата. Това му е майката.

Николай Милчев