Обичам този сезон. Сезонът на свиващите се пространства. Когато се прибираме в малкия свят на домашния уют. И когато душата ни започне да се връща в големия широк свят чрез изкуството – книгата, музиката, картините. Оня пещерен праисторически скок навън, обратно в света чрез стенописите и чрез прапрапра думите, все още само гърлени звуци, наклякали около пещерния огън – ментален порив, който днес сме превърнали в разтворена книга, в слушане на музикален запис.
Обичам Пловдив в тоя сезон. За себе си го наричам литературен. И си мисля за Божана. Божана Апостолова. Липсва ми лудостта й, неистовостта й, оня широк замах и за доброто, и за умното, и за недотам умното: замах, който притежават само малцина. Тя накара пловдивчани да не забравят какво са книгите. Бе нетърпима към духовната ленност, към нечетящите. С нея си отиде един романтично-луд литературен импулс, който оживяваше града и страната. В него имаше интрига, и по някакъв начин така сипмпатична хулиганско-чаровна страст, и борби на егото, и справедливост, и несправедливост, и смелост, и дързост, и доброта, и състрадание към изпадналите в немилост, и пристрастия, изобщо жива, човешка среда за пишещите и четящи хора.
Липсва ми. Добре, че през тези тъмни години на бездуховност тя, Стойо Вартоломеев и Надя Фурнаджиева чрез своите издателствата спасиха и съхраниха Дановата традиция на Пловдив.
Недялко Славов
Гащаров
7 months before
Много точно,поетично и вярно-сезонът на свиващите се пространства.Сезон за тиха тъга по нещо отминало,незнайно какво и незнайно къде.
Коментирай