Питате ли се откога съществува туризмът?

Питате ли се откога съществува туризмът? 

Около 1500 г. пр.Хр. в Египет благородници от вътрешността на страната пътували до пирамидите и храмовете, които вече тогава били древни паметници. Гърци и римляни също посещавали Египет като „екзотична“ дестинация.

През V–IV в. пр.Хр. елините пътували да гледат Олимпийските игри и се отдавали на поклоннически посещения на светилища като Делфи и Епидавър. В наши дни това се води културно-исторически и религиозен туризъм.

Между I–IV в. римляните развиват нещо като „масов туризъм“. Богатите посещават термите (СПА), летуват в курорти като Помпей и Байи, пътуват из Средиземноморието за забавление.

През XI–XV в. туризмът е предимно религиозен: поклонничества до Йерусалим, Рим, Сантяго де Компостела. Това е ранната форма на организирани пътувания.

През XVI–XVIII в. – Гранд турът на младите благородници от Англия, Франция и Германия. Това е вече културен туризъм: пътуване из Италия, Франция, Гърция, за да се „завърши“ образованието с изкуство, архитектура и история.

През XIX в. с настъпването на индустриалната революция, железниците и параходите, туризмът става достъпен и за по-широките слоеве. Тогава възниква думата туризъм в съвременния смисъл (от френското tour – пътуване, обиколка).

През 2024 г. по света и в своите държави са осъществени около 7 милиарда пътувания, а преките и косвени приходи от туризъм се равняват на около 10% от световния БВП или малко под 10 трилиона евро. 

Проблемът е, че на стотици божествено разкошни места туристите с възможности пристигат, наслаждават се на зашеметяваща природа и отлитат, а около разкошните комплекси продължават да тънат в нищета хора за които дори електричеството е непостижимо. 

Вдъхновена от своите пътешествия написах две книги: 

"СВЯТ ЗА ОБИЧАНЕ" и 

"АНГЛИЯ КАКТО Я ОБИКНАХ"

И в двете не разказвам просто за местата на които съм била - всеки може да е бил там. Ценното беше онова, което научавам за хората, за произхода и силата на всяко място и всичко, на което ме научават те. Многознайството и самочувствието се пречупиха не веднъж пред суровата реалност, особено когато спирах да "знам" и слушах онова, което ми казваха - от страховитите зъбери на чилийска Патагония, през високите цветни планини на Перу, през палмовите плажове на Занзибар и на неизброими места за които бях "информирана". 

В село Ла Макарена в Колумбия, дълбоко в джунглата, където се намира Каньо Кристалес - най-красивата река на света, в територия години наред под владение на наркокартелите, млада жена-гид ми каза:

"Ти наистина не разбираш! Питаш защо не искаме асфалтови улици, тротоари, бойлери за топла вода, стабилен интернет! Това не ни интересува! Никого от нас! Ние вече осем години живеем в мир. Сутрин, през деня, през нощта - тук цари мир! Знаеш ли какво е мирът? Той е всичко!" 

Мълчах и опитвах да си преглътна сълзите. Наистина не се бях замисляла за мира - този, който започва от утрото, продължава през целия ден и се прелива в спокойна нощ на дълбок и спокоен сън. 

В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТУРИЗМА единственото ми пожелание е да пътуваме в мирен свят. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички откриватели на доброто и красивото наблизо и надалеч!

Лияна Панденлиева