РЕЛИГИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА

Въвеждането на религиозно образование в българските училища, особено в конфесионална форма, крие сериозен стратегически риск: вместо да обединява, то може да разделя, като институционализира етнорелигиозната граница между християни и мюсюлмани още от ранна ученическа възраст

-----------------------------

   Обсъжда се въвеждане на час по „Добродетели и религии“. Просветният министър Красимир Вълчев поясни, че „нито едно дете няма да учи "Религия" против волята си. Ние само разширяваме достъпа. Религията е една от алтернативните пътеки да формираме ценности у децата"...

КОМЕНТАР:

    Темата за въвеждането на предмета „Религия“ в българските училища е деликатна и носи потенциални културни и социални последици, особено в контекста на т.нар. смесени райони. 

   Зад уж невинната идея за религиозно образование се крият структурни рискове, които България – със своето историческо, етнорелигиозно и геополитическо наследство, не може да си позволи да пренебрегне.

АСИМЕТРИЯ НА МОТИВАЦИЯТА - ХРИСТИЯНИ СРЕЩУ МЮСЮЛМАНИ 

   В реалността на Кърджали, Разград, Търговище и Силистра, където мюсюлманската общност е силно организирана и със здрава религиозна идентичност, въвеждането на "Религия" ще доведе почти автоматично до масово записване на деца от мюсюлмански семейства в съответната програма. 

   За разлика от тях, православните християнски семейства в останалата част на страната са до голяма степен секуларизирани или религиозно неангажирани – тенденция, формирана още в комунистическата епоха. В резултат на това, вместо единен модел на духовност, ще получим дълбока религиозна сегрегация, при това институционализирана от самата държава.

     ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОПИТ - УРОК ПО НАИВНОСТ 

    В Германия, Франция, Швеция и Великобритания опитът с преподаване на религия или мултикултурно религиозно образование доведе до един извод: когато религията не се изучава като културна история и философия, а като вероучение – тя се превръща в инструмент за идентификационно противопоставяне.

• В Германия мюсюлманските организации настояват за „ислямско вероучение“ в училищата и отказват да се подчинят на държавните учебни стандарти.

• В Швеция и Франция се наблюдава изолиране на мюсюлманските деца в „свои“ паралелки, в които мултикултурната утопия на практика води до паралелни общества.

• Във Великобритания държавни училища с ислямски профил станаха разсадници на радикализъм, включително с отказ да се преподава Дарвин или сексуално образование.

    Ако в богати и мощни държави не се намира работещ баланс между религиозно образование и гражданска интеграция, какво остава за социално слаба, бедна и демографски изчезваща България?

 ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА ИСЛЯМИЗАЦИЯ ПОД ЧАДЪРА НА ЛИБЕРАЛНИЯ МОДЕЛ

    Опасността не е в това, че децата ще учат за Бог, а че държавата ще осигури терен и легитимност на ислямистка активност, често финансирана от външни играчи. И докато православната църква трудно събира кадри и учебници, ислямските структури вече са подготвени – с хора, мрежи, преводи и чуждестранна подкрепа. 

    България не бива да се самозалъгва – в международен план образованието е най-меката форма на институционално влияние и завладяване на идентичности.

РЕШЕНИЕТО: ВЕРОУЧЕНИЕ ИЛИ ИСТОРИЯ НА РЕЛИГИИТЕ?

   Ако искаме да говорим за религия в училище, това може да стане в светлината на културната история, философията и гражданското образование – еднакво за всички, без възможност за отделяне по вероизповедания. Иначе ще вкараме децата не в час, а в политическо минно поле, което може да избухне след години с огромна сила. 

    България е държава с крехка етническа и религиозна тъкан. Вниманието ѝ към религиозното образование не бива да бъде ръководено от либерални шаблони и чужди модели, а от трезв анализ на демографските реалности. Ако не мислим стратегически днес, утре ще имаме поколения с различен език, различна култура и различна лоялност – не към България, а към религиозни центрове далеч извън границите ѝ.

     Ето сравнителен анализ за религиозното образование в училищата в ключови европейски държави и САЩ, с акцент върху правния статут, модела на преподаване, проблемите с исляма и тенденциите в светския подход:

ГЕРМАНИЯ

• Статут: Религиозното образование е задължително по Конституция (чл. 7 от Основния закон), но участието не е задължително за учениците - те или родителите им могат да се откажат.

• Модел: Организирано по конфесии (протестантско, католическо, юдейско и в някои случаи – ислямско).

• Ислям: След дълги усилия, в някои провинции (напр. Северен Рейн-Вестфалия, Хесен) има ислямско вероучение, преподавано на немски език, но под контрол на държавата. Проблем: липса на единен представителен орган за исляма, разногласия между сунити, шиити, турски и арабски групи.

• Тенденция: Дебат дали да не се замени с унифицирана дисциплина „Етика“ поради религиозната и културна фрагментация.

ФРАНЦИЯ

• Статут: Строг лаицизъм (закон от 1905 г.). В държавните училища не се преподава религия, освен като част от история, литература или философия. Франция е пример за пълно отделяне на църквата от държавата. Този модел е наречен френски лаицизъм – въведен е строг режим на регистрация на верските общности; училищата са обявени за социално пространство без религия; редица въпроси, свързани с религиозната сфера, се решават с активното участие на обществото.

• Изключение: В Елзас и Лотарингия (специален статут от времето на германското управление) се преподава религия в училищата.

• Ислям: Държавата контролира ислямските структури, въвеждайки регулации за дейността на джамиите и религиозните училища.

• Тенденция: Много случаи на радикализация в частни ислямски училища доведоха до затварянето им.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

• Статут: Законът изисква "всекидневно колективно богослужение с християнски характер" в държавните училища, но на практика това рядко се прилага.

• Модел: Има задължително религиозно образование, но мултиконфесионално и обективно – запознаване с различни религии.

• Ислям: Съществуват държавно субсидирани ислямски училища, които често са критикувани за недостатъчна интеграция, сексизъм и консерватизъм.

• Тенденция: Обществен натиск към въвеждане на единен светски предмет „Религии и светогледи“.

ШВЕЦИЯ

• Статут: Всички ученици изучават задължителен светски предмет „Религии и етика“, без вероучение.

• Ислям: Швеция финансира частни религиозни училища (вкл. мюсюлмански), ако спазват държавната учебна програма.

• Проблеми: Ислямски училища са във връзки с консервативни групи и са под финансовото влияние от Саудитска Арабия.

• Тенденция: През 2023 г. правителството реши, че да не одобрява нови частни религиозни училища, а съществуващите да бъдат строго наблюдавани.

АВСТРИЯ

• Статут: Религиозното образование е задължително, но по избор на конфесията – католическо, протестантско, православно, ислямско.

• Ислям: От 1982 г. съществува държавно признато ислямско вероучение, преподавано от учители, одобрени от Ислямската общност в Австрия.

• Проблеми: Радикални идеи в преподавания материал и връзки с чужди мрежи. Затова през 2020 г. Австрия забрани политическия ислям и въведе контрол върху съдържанието на религиозните проповеди.

НИДЕРЛАНДИЯ

• Статут: Позволява се финансиране на религиозни училища от държавата, ако спазват задължителната учебна програма.

• Ислям: Има десетки мюсюлмански училища. Някои бяха затворени заради „недемократично и антиевропейско съдържание“.

• Тенденция: Нараства общественият натиск за спиране на финансирането на всякакви религиозни училища.

САЩ

• Статут: Строго разделение между църква и държава. В държавните училища не се преподава вероучение, но е разрешено преподаване на религия като културно-исторически предмет.

• Частни училища: Могат да имат религиозен характер – католически, протестантски, еврейски и ислямски, при пълна автономия.

• Ислям: Има над 200 частни ислямски училища, някои от които са разследвани за „връзки със салафитски мрежи и влияние на чужди държави“.

• Тенденция: Някои щати засилват контрола върху съдържанието на религиозно образование в частните училища, особено по отношение на антидемократичните учения.

ИЗВОДИ ЗА БЪЛГАРИЯ

  Почти никъде в Европа няма стабилен и безопасен модел на ислямско вероучение в публичните училища. Европейският опит показва, че ислямът като образователна система е трудно съвместим с универсалните демократични стандарти, а опитите да бъде вкаран под държавен контрол често се провалят. В страни със силни институции това води до културна сегрегация, в страни със слаби институции - до радикализация и паралелни общества.

   Навсякъде, където има конфесионално образование, ислямските институции стават обект на разследване и политическо напрежение. В страни със слаби институции (каквато е България), допускането на конфесионален модел може да доведе до необратима религиозна сегрегация.

   Въвеждането на религиозно образование в българските училища, особено в конфесионална форма, крие сериозен стратегически риск: вместо да обединява, то може да разделя, като институционализира етнорелигиозната граница между християни и мюсюлмани още в ранна ученическа възраст. 

    А погледнем ли тревожните етнически и верски процеси в съседни балкански страни, в Косово, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина, религията в светските училища може да ги направи минно поле. 

   Светският историко-културен подход („Религии и етика“, „Философия и култура“) е сравнително устойчив и безопасен. Така образованието ще е щит, а не троянски кон.

    И нека изречем на глас тази неприятна прогноза – в т.нар. Смесени райони у нас въвеждането на училищния предмет "Религия“ ще породи два паралелни процеса - масово записване на мюсюлмански деца във верския курс, докато при децата-християни интересът към тази програма ще е много, много по-слаб. 

    Всъщност какво налага през XXI век държавата ни да стимулира верска сегрегация?

Велизар Енчев