Ситуацията в Иран за мен е доста многолика.
От една страна наистина не харесвам ислямистки идеологии, които по правило връщат назад със столетия мисленето. От друга страна имаме същата ситуация като във Венецуела. Брутално алчен колониализъм и корпоративна ненаситност.
Едно време Иран е бил най-големия геополитически съюзник на САЩ, толкова голям, че само те и Великобритания получили Ф-14 от Щатите, тогава най-добрите самолети. Техеран не само бил американската централа за управление на Близкия Изток, но и централният им офис за цяла Азия. Точно поради това те се забавили с изтеглянето през 1979 г., тогава на американските чиновници в американското посолство в Техеран им е било заповядано да унищожат с шредери всички документи.
Иранците се досетили, нахлули и намерили на парчета много от документацията. Дали ги всичките на стоящите наблизо училища, където карали учениците да ги сглобят и залепят правилно.
-----
Тук въпросът не е дали Иран ще падне както преди. А дали САЩ са си научили уроците. Иран не им е С.Арабия или подобна бедуинска страна, където ще купят и настанят монарх, който с железни репресиращи органи да държат конците, както стана по времето на шаха, Мохамед Реза Пехлави. Докато тайната полиция на шаха тероризираше хората, които тънеха в бедност, а приближените на шаха не си знаеха парите, а западни компании точеха нефт и газ.
Иран е прекалено горда култура, една от най-старите нации на света. Няма да стане по този начин. Иран може да се превърне в Япония на близкия изток. Ако не го направят този път така, ще спечелят още по-разярен и непокорен противник.
Иран може да им е партньор, но е не безволев роб.
-----
Ситуацията ми напомня като един култов ирански филм, правен в САЩ от горда персийка - " A Girl Walks Home Alone At Night". Режисьорката, тъпата му пуйка, се е опитала да направи претенциозен феминистки мишмаш с германски експресионизъм и елементи на спагети уестърн. Добавяйки типичния ирански неореализъм.
Обаче, реално може да мине за шедьовър, ако го разчетем по наш начин. Ако приемем, че главната героиня, вампирка, е всъщност самата страна Иран. Зависима от с ученето на кръв (петрол), красива жена (култура), която не може да бъде оценена, заради състоянието й. Вампирската сила (петрол) изглежда като най-голямото й богатство, а всъщност е нейното най-голямо проклятие.
Иначе много атмосферен и красив филм.
Daher Farid Daher Lammoth
