Струва ли си да си богат...

https://svobodnoslovo.eu/index.php/komentar/struva-li-si-da-si-bogat/182766 SvobodnoSlovo.eu
Струва ли си да си богат...

Струва ли си да си богат...

Представете си, че имате 1 милиард долара. Супер, а... Но те вървят с 10 човека охрана навсякъде с вас. Никъде не можете да бъдете свободен. Никъде нямате свое лично пространство. Някой винаги ще следи всяка ваша стъпка - със съпруга, деца, приятел...

Без охрана ще е още по-зле - дори никой да не ви нападне, което е малко вероятно, непрекъснато ще ви налитат навлеци с просия, молби, сълзи и дори със заплахи. Същото ще се отнася и до семейството ви - децата ви, внуците. Всички ще знаят, че те са близо до 1 милиард долара и могат да бъдат пътека към тях. И ироничното е, че те всъщност са пътека. Хорската амбиция не би съществувала, ако понякога не успяваше. 

Ако сте милиардер, вероятността децата ви да имат катастрофичен брак е почти стопроцентова. И ще имат не един катастрофичен брак. Защото ще бъдат заобиколени винаги от златотърсачи и златотърсачки. А те са добри в работата си. Тяхната работа не е само да излъжат. Тя е и да отстранят всеки съперник - например човек, който може искрено да се влюби и наистина да не се интересува от парите. Сиреч - вашите миларди обричат децата ви на фалш и своеобразен ад. И това е причината много "богаташчета" да се друсат и да пропадат. Не само защото имат изобилие от всичко. А и защото изпадат в отвратителна среда, усещат го и бягат в дрогата.

Ако сте милиардер не можете да се разходите спокойно по плажа, да идете на планина, да идете на екскурзия в някоя по-несигурна страна. Несигурна страна е тази, която има забележителности, но в която има престъпност. Тази престъпност не би се занимавала с дребните туристи, но ако може да отвлече милиардер?

А в работата си никога няма да срещнете искреност. Никой няма да ви посочи грешките и да ви каже истината в очите. Защото за всеки ще е по-важен личният доход, отколкото обективната истина. А личният доход винаги е по-голям, ако ви казва това, което ви ласкае...

Още ли искате да сте милиардери? Разбира се, че искате. Всеки, който не е бил милиардер, е убеден, че ще се справи по-добре от всички останали, изпили горчивата чаша. Ако хората не искаха да са милиардери, светът би бил съвсем друг, но засега не е...

 Добри Божилов

6 Коментара

Валентин Любенов

4 months before

Не мога да си го представя,защото никога не съм бил богат на пари,и никога няма да бъда. Като чета статията,започвам да разбирам как се чувстват Борисов и Пеевски.Ми,то направо да ги ожалиш,милите. Само,дето има една малка подробност - как си станал милиардер. Ако си откраднал е едно.Тогава ти трябва охрана ( примерно от НСО). Но,ако си ги направил след години учене,и бизнес инициатива,без да си разплакал някого - е съвсем друго. То,у нас от вторият вид почти няма и за това охранителния бизнес процъфтява. Но,всеки с кръста си.

Коментирай

слово

4 months before

Всеки милиардер има безгранична лакомия! Зад гърба му стоят хиляди бедни за да натрупа той. Според мен не са за съжаление ,а за гилотина!

Коментирай

Ст.Лозински

4 months before

Умно, отрезвяващо с реализма си есе. Поздравления за автора!

Коментирай

Кико

4 months before

Мисля автора смесва понятията, въпроса е за размера...доказано е че ако имаш един милион добре вложен и инвестиран, не ти трябва милиард за да живееш добре...по добре е да се говори за т.нар. разумна достатъчност на дохода....Икономически успешните държави точно това в голяма степен са го постигнали защото имат висок стандарт, но и добри и силни социални системи, за една държава е най важно да няма мизерстващи е нея, а че ще има и милиардери е ясно, пазарна икономика...

Коментирай

До Кико

4 months before

Боравиш с понятия на заблуден младеж от 90-те години - "икононически успешни държави". Стига с тия клишета ! Дори не ми си ми интересен за дебат.

Коментирай

До : До Кико

4 months before

Мисля съфорумците трябва сме по толерантни един към друг. Аз не съм нито икономист, нито юрист, отлично разбирам че някои мои писания може звучат малко лаически, но имам здравото самочувствие на човек с добри практически резултати в начинанията си, което ми дава пълно основание за мнение по широк кръг въпроси, осъзнавам че по скоро съм практик без академични претенции. За това кой бил имал интерес към мене и кой не, проблема си е изцяло негов, ще го преживеем. Их хабе гезагт. Хау! Аз казах! Нали тъй викаше Бат ' Гойко Митич RIP от индианските филми на ДЕФА.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.