Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
Отдавна са семейни, тя била на втори брак, а на него му се случвало за първи път. Срещнали се в офиса му, била му клиентка. В началото всичко било чудесно, прекарвали цялото си свободно време заедно, след това дошли децата, а след като то поотраснали и грижите намалели, той си намерил хоби, приятели и още работа. Дните прекарвани в семейното гнездо намалели за сметка на останалите му ангажименти.
–Държа на него, може би, той също на мен, но между нас вече зее пропаст. Ако не е общото ни минало, едва ли ще съм с него. А и къде в тези времена се намира читав съпруг?
Бях готова, с отговора още в самото начало, защото добрият съпруг се създава, а хубавите човешки отношения са като водата, която всекидневно с нежност и търпение вае камъка и му придава изящество. Влизайки в руслото на семейните отношения, течението ги беше изтласкало на различни брегове и те сякаш нямаха волята да му се противопоставят. Вероятно в очите на хората изглеждаха улегнало семейство, но всеки от тях се беше барикадирал зад собствената си стена и си мислеше, че му е спокойно, че има гръб, че има твърда почва под краката. На студа в общото им помещение все още не се отдаваше значение или се приемаше като неизбежна прохлада. Ще си кажете, че така става с времето, хората си навикват и нямат за какво да си говорят, камо ли това да имат потребност да са постоянно заедно.
Дори и за не малко двойки обвързването в брачен съюз е напълно достатъчно, а с времето подробностите в отношенията им остават на заден план. Но дори и в този застинал зимен пейзаж не липсват лавини. Разногласията за честотата на сексуалното общуване, възпитанието на децата, харчовете и реда в дома не определят стабилността на един брак! Стабилността е зависима от начина, по който се обсъждат тези чувствителни теми. Ако не успеят да се справят с това, двойките стават уязвими за емоционалните си изблици, които в крайна сметка могат да разкъсат завинаги връзката по между им. Разбира се, че в повечето съюзи има разгорещени моменти.
Проблемът в брака започва, тогава когато единият от партньорите се чувства постоянно неглижиран и отхвърлен от другия. Усеща се смазан от спътника в живота си, непрекъснато е нащерк и следи да не би да бъде нападнат несправедливо. Става свръхчувствителен за всякакви признаци за атака, обида или оплакване, и със сигурност реагира пресилено при най-малка провокация. Ако някой от двамата е в това състояние и най-добронамерената покана за разговор би била приета, като покана за бой. Това болезнено вълнение става все по-трудно за потушаване, а невинните забележки имат вид на грозни обиди. Това е най-опасната точка в брака, в която нараненият партньор се преживява като жертва и започва да мисли най-лошото за другия. Всяка дреболия се превръща в грозно петно, а закачките преливат в сериозни битки. В така създадените отношения обсъждането на каквито и да е проблеми става безполезно. Партньорите се опитват да си ближат раните сами, без да стигат до помощта на другия.
Идва ред и на паралелния слалом, на изолацията и така бракът се превръща в клетка за самотници. При някой семейства подобен сценарий завършва с развод, а при други във дяволски пъкъл. Стигне ли се до тук двойката не е в състояние сама да се измъкне от самоподхранващия се цикъл на критики и недоволство, на презрение, прикрито зад тактики на изолация и бягство. И спирам до тук, не защото това е краят, а защото няма непоправими беди. Стига да има желание и от двете страни, партньорите могат да постигат съгласие и в най-разгорещения конфликт, стига той да не се приема като оръжие за масово поразяване. А от баба знам, че най-хубавото на скандала му е под юргана. Когато усетиш дъха на другия и ти се иска да се потопиш в бълбукащата страст подкладена от горещината на топящият се спор.
