ЙОРДАН РАДИЧКОВ И ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ
Някой беше споделил словото на Йордан Радичков пред Папа Йоан Павел Втори на 24 май 2002 година в НДК.
Тогава видях Папа Йоан Павел Втори отдалече пред църквата „Александър Невски“, но все пак го видях.
Сега се чудя къде ми е бил акълът и дали изобщо тогава – преди 24 години, съм си давал сметка какво нещо е прочел Йордан Радичков.
Как пък няма една излишна дума! Как няма нищо лустросано. И как в словото на Радичков пред Папата се лее целият наш български, най-прост и свещен живот.
Кой друг, ако не Йордан Радичков, може да говори пред папа, който вече е обявен за блажен, за замръзналите наши реки и езерца, за топлиците, за летящите над тях диви патици и за божествения дим, който излъчва земята във вид на пара нагоре – към небето.
Какъв естествен усет за стойност трябва да имаш и колко навътре трябва да си потънал – и в пръстта, и в бита, и в сърцето на България, за да разкажеш на Папата как като дете си умивал със студена вода лицето на икона на Богородица.
Нищо повече не трябва да се чете на 24 май. Трябва да се чете словото на Радичков.
То не е слово пред Папа. То е слово пред важен чужденец, на когото ние показваме себе си, без да се фризираме и гримираме, да се преобличаме и пренагласяме специално за случая.
За кой ли път ме разплаква Йордан Радичков – с това негово писане, с това нищонеставане в писането му, с тия повторения и забавени диалози и с тая живост, от която настръхваш.
Йордан Радичков разказва в словото си пред Папата как е умивал на Йордановден лицето на Богородица.
А аз ще се престраша да разкажа какво се случи с наша икона, когато събаряхме старата си къща, за да си строим нова.
Хората, които помагаха да събаряме старата ни къща, намериха скрита икона на тавана. Ние никога не сме били особено религиозно семейство, но по партизанска линия не беше най-удобно да има икони в къщата. Някой се е престарал и това едва ли е била баба ми или нежененият ѝ брат Кольо Княза – обущар и бохем. Едва ли е бил и баща ми, но така или иначе иконата е стояла скрита на тавана.
И като я намериха тая икона, един „помагач“ на разрушаването на старата къща я взе и я хвърли от покрива, който вече го нямаше, и иконата се пръсна на земята насред двора.
Запомнил съм го и нямам сили нито да го анализирам, нито мога да го забравя.
Сега си мисля обаче, че и тая попиляна на парчета икона в нашия двор също е умита икона. Умита е от мъглата и от мъката на моите спомени. И ги умиваме, и ги рисуваме, и ги чупим, и ги палим – всичките си икони от всякакъв вид.
Но само Радичков може да произнесе слово пред папата и да разказва за диви патици и за икони.
Николай Милчев
….
Ето и словото на Йордан Радичков пред папа Йоан Павел II, произнесено на 24 май 2002 г. в НДК
Ваше Светейшество,
Посещението Ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада с най-светлия духовен празник на българите — деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура.
Вие, Ваше светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца — радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надмеността и не ги обичаме. Може би защото не сме владеели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Страната ни е малка по територия, но с течение на годините човекът тук е наименувал всяка педя земя. Като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята ни. У нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени божи места.
Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разпростира благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната Вие вероятно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели и дошли с ангелите си в църквата.
Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как 8 на този свят не става без Божието благоволение.
Ваше светейшество, ще си позволя тук пред Вас да разкажа нещо много лично. Детството ми премина в едно бедно селце на Северозападна България. У дома си имахме малка икона на Св. Богородица с младенеца. Иконата бе на голяма почит у нас. Всяка година на моя имен ден — Йордановден, аз отивах на село си, на разсъмване изваждах вода и внимателно измивах лицето на Божията майка и на младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския студ, но спомена за умиването на лицето на Божията майка и до ден-днешен топли сърцето ми.
Позволете ми накрая, Ваше светейшество, да Ви се поклоня и да Ви кажа нашето най-сърдечно „Добре дошли на българска земя!“. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек.
