ЗА ИЗЧЕГЪРТАНАТА ИСТОРИЯ НА ДАРИК РАДИО

Пиша този текст с много болка и любов. Спомен за лудо летене към медийните висини, за катерене на върхове и за падане отвисоко.
Падане с много огорчения и горчивина. 
Една незараснала рана вече близо 25 години.
А раната я разчовърка Петър Стоянович. Потърси ме на месинджъра миналата седмица. Пишел биографична книга за Радосвет Радев, Бог да го прости. Търси моята история за Дарик и самия Радо. Напуши ме на смях като подметна че ще е грехота да не съм сред основните свидетели на прехода. С вдовицата се бил разбрал да се казва само истината. 

Не разбрах точно чия истина. 
 Признавам си, първо приех да се видим, но после се отказах. Трудно ще му обясня да разбере защо. Дано други, които бяха съучастници в онези славни и тъжни времена,  разберат кое ме демотивира.
Толкова дълго време тая у себе си истината за раздялата с моето любимо радио. С моята лична рожба. Ще кажа само нещо кратко. Тръгнах си, когато Дарик бе на върха като рейтинг и обществено влияние. Като приходи от реклама. Случи се малко след като взехме национален лиценз. Дишахме във врата на Хоризонт и битката в класацията бе жестока. Допуснах тогава голяма лична грешка. Прекалих с пиара на радиото. Медиите и хората започнаха да обръщат повече внимание на мен. Не го желаех, но така се получи. И раздялата сякаш бе неизбежна.
Как сега да обясня на Стоянович за различните истини, за последвалото тотално изчегъртване, за пълното ми игнориране. Как да му разкажа за една друга книга за Дарик радио, дело на проф. Веселин Димитров. Той бе моят първи учител по радио във Факултета по журналистика. Дали бях неговия любим студент? Едва ли. В края на 1992-ра тъща ми донесе едни големи листове амбалажна хартия от цигарената фабрика, 120х80 сантиметра. На тях с моливи, флумастери и линийки нарисувах първата програмна схема на Дарик радио. Занесох я на моя Учител. Бях сякаш като на изпит при него. Погледна я, потекоха му сълзи от очите и ме прегърна. Аз нямаше да я направя така добре, едва промълви той. 

Тогава почувствах криле у себе си и славният полет започна. 
След време на една кръгла годишнина на радиото Веско, вече декан на Факултета, издаде по поръчка книга с историята на радиото. Разтворих я с голям трепет и вълнение, вече извън екипа. Във всичките близо 200 страници името ми не зърнах нито веднъж.

Ето тази книга ме разколеба да присъствам в готвещото се ново издание от Петър Стоянович. След като си махнат от историята, от какъв зор ще се появиш отново там. Някак си, грозно е.
Поднасям извиненията си към г-н Стоянович, когото достатъчно много ценя като историк и публицист.
С тези малко нацупени мисли слагам точка на моите радиовълнения и на реминисценциите ми по Дарик радио.
Животът все пак продължава…

Владимир Танев