Живеем в последните дни на онова нормално, с което сме свикнали

Мисля че вече минахме онзи праг, (един своеобразен радиус на Шварцшилд) отвъд който цялото човечество, дори изведнъж да прогледне, няма да може да се противопостави на замисленото от ония в сенките. 

Отвъд видимото - всяка от войните, които се водят в настоящите дни, е война за ограничаване възможността на света да съществува и се развива - по начин, който хората намираме за обичаен и с който сме свикнали. 

Едни невидими сили вече съумяха да направят така, щото цялата свобода на придвижване, развитие и нормално човешко съществуване няма бъде възможно. 

Но не само ваканциите, пътуването, развлеченията и свободите… Предстои трудно да се снабдяваме даже с основни храни. 

Водени от глупост, наивност и безразличие - хората по света не осъзнахме че войните в Русия, Иран и Палестина, имат своя си “втори план” - насочен към взривяване на всяка възможност да се върнем към онзи порядък, с който сме свикнали. 

Дори в този миг - в тази секунда, изброените войни да се прекратят - нещата няма да се “оправят” и горивата, които от векове способстват “биването” и развитието на света, не могат да бъдат отново в наличност. 

Живеем в последните дни на онова нормално, с което сме свикнали, а понеже сме хора (а не психопати) дори да съзнаваме, накъде отиват нещата, надяваме се че все пак - някак си чудодейно, ще се оправи света. 

Но той няма да се оправи. 

И няма, защото задаващата се криза е необратима. Светът вече лети и скоро ще се сгромоляса в ямата на голямото нямане, а за нашия народ, колкото и безумно да изглежда това, което ще напиша, това е възможност да “дойдем на себе си”. 

Възможност - по ред причини, но най-вече, защото в тази “яма на нямането”, където “пада” света - животът и нещата започват отново. 

В началото дадох пример с радиуса на Шварцшилд, онзи радиус, който веднъж достигнат - нещата стават необратими - границата, след която причинно-следствената връзка с външната Вселена се прекъсва и се явява черна дупка. 

Там е “царството” на неопределеността, “вън” от познатия хоризонт на събитията и нещата “започват” напълно на “чисто”.

Христо Христов