С цялото си сетиво усещам нарастващия култ към смъртта както в обществото и политиката, така и в изкуството. Винаги съм смятал, че духовното трябва да носи просветление и надежда. Хората трябва да се вкопчват в живота, даден ни е за кратко, смъртта е неизбежна, какво да я възпяваме, щем, не щем вървим към нея. А изкуството е единственото, което ни дава възможност ако не друго, то поне да уловим за миг някое паднало перце от птиците на щастието и живота.
Първата поема, която написах някога се казваше "Оптимистична поема".
Тези дни все по често си спомням началото й...
ОПТИМИСТИЧНА ПОЕМА
Аз искам да живея да съм в тялото си
Да гледам как тревата през април
повдига ланшното листо и с тая шапка
поема във живота
Аз искам дом да имат моите надежди
като народ да ги заселя
покрай велика и безименна река
защото бяхме и сме звезден прах
сгъстен до плът около душата
дърво от вятъра посято
послание записано на камъка
Като трева под сняг съм уморен
от всички доказателства за тленността ни...
Недялко Славов
Уонко Нормалния
4 months before
Толкова Палави Халюцинацийки! Бонус Яко пунктоацинни грешки за проветрение. Или са тва се бичи като Норма? Да си неграмотляк, но да те публикуват.
Коментирай