Построеният през 1912 г. храм-паметник "Св. Александър Невски" крие множество тайни и чудеса.
Напълно невероятно е, че една от емблемите на София е оцеляла по време на бомбардировките през 1944 г. въпреки централното си разположение.
Оригиналните скици на арх. Александър Померанцев са запазени.
Оцелели са и оригиналните скици на арх. Александър Померанцев, автор на проекта. Първоначалната идея е била на мястото
да се построи малка руска църква
в памет на загиналите за Освобождението на България през 1877-1878 г. войници. По нея е работил арх. Богомолов. Намерението се променя в движение, след като тогавашният български княз отива в Цариград и посещава катедралата "Св. София". Той е толкова впечатлен от нея, че му се иска да построи подобна и в българската столица.
"Фердинанд е бил запален по идеята да бъде византийски василевс. Без да им го казвам специално, много гости от чужбина забелязват, че
архитектурата е повлияна от “Св. София” в Истанбул
Царете Борис III и Симеон II никога не са сядали на царския трон в катедралата.
- коментира още отец Антоний. - Тук мерките не са чак толкова големи, но арх. Александър Померанцев е изработил такива пропорции, че като влезеш вътре, усещането да е изключително внушително."
Катедралата е построена на площ от 3170 кв. м. В нея са разположени три олтара.
Зад олтара влизат само духовниците.

Зад олтара миряни не влизат.
Централният е посветен на Александър Невски. Всички икони в него са изрисувани от руски художници. Царските - на Исус Христос и Света Богородица, са дело на Виктор Васнецов, известен като руския Рафаело. Северният олтар е възложен на големия български художник Иван Мърквичка, а южният - на друг легендарен творец - Антон Митов.
Като цяло църковните картини в най-големия български храм са малко извън канона - с елементи от живописното изкуство. За изображенията на светците са използвани живи модели. Просякиня от София с дете е прототип на Богородица с младенеца в иконата на Иван Мърквичка. Тя го впечатлила с невероятната си честност.
Жената обикаляла строежа на храма
и чакала подаяния
Минавайки покрай нея, художникът й дал една монета. Малко след това тя го намерила и му казала, че без да иска, й е подарил златна, а не сребърна монета. Творецът щедро й казал да запази парата заради почтеността й и се вдъхновил от тази случка, така че
увековечил образа на жената върху иконата на Св. Богородица
с младенеца.
В южния олтар, дело на Антон Митов, иконите също са изрисувани като картини - не по православния канон.
"Нарушението на църковните правила не значи, че тези икони не са свети колкото традиционните. Напротив, катедралата е осветена през 1924 г. от Софийския митрополит Стефан, бъдещия екзарх. Присъствали са и много клирици от Руската православна църква, която е била почти изцяло в изгнание. 1924 г. е време на
гонения на християнството
в СССР", разказа още отец Антоний.
В изображенията в катедралния храм "Св. Александър Невски" се забелязва една тенденция, характерна за руската живопис от началото на ХХ век - силното римокатолическо влияние.
Защо руският император е изрисуван като папа, колко е струвало построяването на храма и какви други и какъв инцидент е имало по време на строежа, четете в хартиеното издание.
АНТИКАНОНИЧНО: Иконата на Св. Богородица с младенеца на Иван Мърквичка, за която е използвал като модел истинска жена, която просела пари край катедралата.
Сима Владимирова
