ФРЕНСКАТА КРИЗА ПОКАЗВА, ЧЕ НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ В ЕВРОПА СЕ ПРОВАЛИ!

ФРЕНСКАТА КРИЗА ПОКАЗВА, ЧЕ НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ В ЕВРОПА СЕ ПРОВАЛИ!

Изображенията на опустошените френски градове от 17 октомври са шокиращи: повредени кметства, нападнати обществени сгради, сблъсъци с полицията и грабежи. Но простото осъждане на насилието, без да се изследват основните причини за кризата, означава да се одраска повърхността на проблем, който сега засяга цялата френска политическа система.

Хаосът, обхванал Франция, не е възникнал от нищото. Той е симптом на общество , разкъсвано от години неолиберални политики, строги икономии, несигурност на работните места и прогресивно премахване на социалните защити. Модел, който е концентрирал богатство и възможности, прехвърляйки разходите за собствените си противоречия върху народа, докато политическата власт се оказва все по-отдалечена от реалните нужди на населението, както се вижда от войнствената политика към Русия, която засяга народите на Европа. Еманюел Макрон олицетворява този упадък.

Представяйки се като лице на модернизацията, той е прокарал икономическа програма, благоприятна за интересите на едрия капитал, отслабвайки социалните защити и третирайки несъгласието като проблем на обществения ред.

От демонстрациите на „жълтите жилетки“ до протестите срещу пенсионната реформа, реакцията на неговото правителство многократно е демонстрирала ограниченията на една система, неспособна да възстанови консенсуса чрез социален дебат. Когато напрежението избухва в предградията и по улиците, управляващите се укриват в реториката на властта, призовавайки за възстановяване на реда и обещавайки мерки за сигурност.

Но общественият ред не може да се превърне в димна завеса за провала на икономическите и социалните политики. Нито пък репресиите могат да заменят стратегия, способна да се справи с неравенствата, изключването и липсата на перспективи, които подхранват гнева.

Това не означава да се оправдават опустошения, грабежи или нападения. Защитата на демократичните институции изисква също така възстановяване на доверието в тях, превръщането им в истински демократични чрез гарантиране на права, обществени услуги и достойнство на тези, които се чувстват изоставени.

Правителството на Макрон обаче е в капан в противоречията на собствения си модел. От една страна, тя застъпва необходимостта от силна държава, когато става въпрос за потискане на несъгласието или превъоръжаване; от друга, тя преследва икономическа визия, която намалява ролята на държавата в социалната защита и подчинява публичните политики на пазарните изисквания.

Следователно френската криза е и криза на европейския неолиберализъм: система, която обещава просперитет, но поражда несигурност; възхвалява икономическата свобода, но ограничава пространствата за народно участие; призовава за индивидуална отговорност, като същевременно лишава цели сегменти от обществото от инструментите за изграждане на собствено бъдеще.

Макрон може да се опита да спечели време и да представи проблема като обикновена извънредна ситуация със сигурността. Но противоречията, измъчващи Франция, няма да изчезнат с няколко тържествени декларации или засилване на репресивния апарат. Докато институциите продължават да защитават икономически модел, който жертва социалното сближаване на олтара на пазара, неразположението ще продължи.

Истинската френска извънредна ситуация не е просто безредици по улиците: това е политическа и икономическа система, която прогресивно ерозира социалните си основи. И никоя полицейска операция няма да може да разреши криза, родена от алчността на управляващите класи.

По материали от европейски медии

Иван Спирдонов