1 ГОДИНА ОТ ЕЛИМИНИРАНЕТО НА АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. ЯСНО Е КОЙ ГО ПОРЪЧА И КОЙ ОТ НАЙ- „БЛИЗКИТЕ“ ГО ПРЕДАДЕ. Е, И?!

16 август.

Една година от елиминирането на Алексей Петров.

Как си, „дърварино“? Видя ли си от Горе всичките измекяри?!

Аз бях тая, дето наричах нашите отношения „дърварски“, а ти стискайки зъби, процеждаше: „Как пък един път не беше права, бе, как беееее?!“.

Карахме се свирепо. Аз крещях: „Сега ще видиш ти, джихад!“, ти, хладнокръвно, след три дни питаше преиграно нехайно: „Мина ли ти?“ и отсичаше рязко, когато те нападах, че използваш името ми сред някакви твои „оперативни игри“: „Не мога да обяснявам на всички нашите сложни емоционални отношения“.

Видя ли от Горе що боклук беше насъбрал около себе си? Скива ли ги как се отричаха от теб със задоволство?

„Весели вдовици“, „братя по оръжие“, „приятели“ – купища боклуци, които отглеждаше, ползваше, дундуркаше, а на някои и живота спасяваше…

Заслужаваше ли си всичко, „дърварино“?

Вероятно Там ти е било дадено да разбереш защо точно когато реши да промениш посоката и пътя, късно, но поне го реши, куршумите те отвлякоха Там, откъдето се вижда всеобхватната картина.

Тук е ясно. Знае се кой те поръча и кой от най-„близките“ те предаде. Е, и?!

Трудно се доказва, почти безнадеждно е да се закове с доказателства. Е,и?!

Всички търсят информационното ти наследство. Под дърво и камък. С всякакви пинизи. Те не знаят обаче, че и от Горе даваш Знаци. Само за който може да ги разчете.

Струваше ли си неистовостта ти да си „в играта“, да не можеш да се откажеш никога от „оперативната игра“, да искаш онова, в което вярваше и в което никой не вярваше, че го искаш, защото те бяха обрекли с думата „бандит“?!

Някой ден и Там ще имаме нашето „код: вино“, ако въобще има вино Там.

Днес, Тук, отливам от чашата Бог да ти прости и си повтарям духовните закони:

-Който и човек да срещнеш, той е правилният.

-Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.

-Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.

-Това, което е свършило, е свършило.

И не забравям на какво си ме учил: „Влизаш изправена!“.

Лек да ти е Пътя Отвъд, Алексей!

Знаеш, че ги казвам в прав текст нещата: Тъжно ми е без теб…

Веселина Томова

afera.bg