За българите срещата между Ердоган и Зеленски в Истанбул има съвсем конкретно значение. Черно море е нашият бряг, поминъкът на хиляди семейства и пътят, по който пристигат и заминават стоки.
Какво действително беше заявено? Ердоган осъди нападенията срещу граждански кораби, независимо кой ги извършва и с какво ги оправдава. Той обяви, че Турция ще продължи разговорите за безопасно корабоплаване, включително с Русия. Същевременно потвърди подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Това очертава подхода на Анкара: подкрепа за Киев и запазване на възможността да разговаря с Москва.
Според украинското президентство двамата са се договорили да работят по Черноморския зърнен коридор. Обсъдили са подготовката за тристранни разговори между Украйна, САЩ и Русия през първата половина на ноември, както и увеличаване на доставките на генератори и енергийно оборудване за Украйна. Договореността да се работи по коридор обаче още не означава осигурено безопасно преминаване или постигнат мир.
Какво може да означава това за България? Следващите последици са възможности, а не вече постигнати резултати.
При действително намаляване на опасността за корабите биха могли да спаднат разходите за застраховане и превоз. Това би помогнало на търговията през Варна и Бургас и на предприятията, които зависят от морските доставки. По-спокойното море би било добра новина и за моряците, рибарите и туризма.
При зърното картината е по-сложна. По-надеждният украински износ по море може да облекчи натиска върху сухопътните маршрути през съседни държави. Същевременно по-голямото предлагане на международния пазар може да натисне изкупните цени и доходите на българските зърнопроизводители. А по-евтиното зърно само по себе си не гарантира по-евтин хляб.
Затова българската позиция трябва да бъде практична: защита на гражданското корабоплаване, подкрепа за работещи преговори и настояване интересите на нашите пристанища, производители и крайбрежни общности да бъдат представени.
От публикуваното за срещата не следва ново военно задължение за България. Не следва и обещание, че утре животът ще поевтинее. Има дипломатическа възможност, чиято стойност ще се измери с изпълнени договорености.
За българските семейства успехът ще означава по-сигурен бряг, защитен поминък и по-малка опасност войната да се приближи до домовете им. Именно това трябва да изискваме от дипломацията.
