АКО ДЯДО КОЛЕДА БЕШЕ ГЕНЕРАЛ ОТ ТРЕТИЯ РАЙХ

Дядо Коледа, когото наричат също Санта Клаус, Мос Крачиун, Папа Ноел, Дедо Мраз, Дед Мороз, Йоулупукки, Бабо Натале... 
...има смартфон и когато си поиска – качва си някое приложение – примерно да филтрира добрите деца от лошите на базата на сравняване на мобилните им данни.
И също така по смартфона го проследяват. 

Така че Дядо Коледа не е с нищо по-различен от нас. И нас по смартфоните ни проследяват. 
Ако дядо Коледа реши да се загуби някъде в лапландския лес – веднага ще бъде намерен, защото на телефона си има свалено приложение за проследяване. 
Кой в наше време има вкус и разбиране за този стил в изкуството, наречен абсурдизъм? В който са творили такива велики смелчаци в изкуството като Йожен Йонеско, Самюел Бекет, Данийл Хармс? 
Струва ми се, че абсурдизмът се появява на сцената на световния авангард точно тогава, когато хората усещат (не въобще хората, а мислещите творци), че нещата, случващи се около тях, започват да стават заплашително абсурдни. 

След това, когато нещата вече не са заплашително абсурдни, а абсурдът е станал норма, когато е залял и последното островче на разума, когато нормата отпреди е станала вече абсурдна, когато започнат (както би казал Ботев) свестните да смятат за луди – вече се преминава към изкуство на лекото забавление, на празноглавото и сладникаво сантименталничене. От „В очакване на Годо” се скача направо на Шакира и Джъстийн Бийбър и Криско.
Така че аз въобще и не разчитам, че някой ще се зарадва на моите мрачно абсурдистки писания. Ха. Та нима някой се е зарадвал на писоара в стил „ready made” на Марсел Дюшан?
Сега е време във фейсбук да се пише „Любовта е над всичко, бъдете успешни, прекрасни, обичани и обичащи, бъдете себе си, сбъднете, случете, усмихнете, докосващи грабващи и усмихващи мигове и случвания, сбъднете мечтите си с любовта и успеха!”. 

Безкритичните, фалшиви, глуповати и сладникави брътвежи на еснаф в състояние на мозъчна смърт. Би казал някой Бодлер или Рембо.
Или Кафка, или Сартр. Но такива сега няма.
И дядо Коледа, разбирате ли, го следят с американски изтребители. И вероятно е под прицела на американски ядрени ракети земя-въздух, за да е по-сигурно пътешествието му, защото винаги когато си прихванат от военновъздушните сили, си наистина в сигурни ръце!
И никой, прочитайки тая новина – за следенето -  не се е изсмял с пълен глас и не е казал: Абе, вие нормални ли сте?

И си казвам: А какво ли би било, ако Хитлер не беше загубил войната?
Ако не я бяха спечелили руско-американските ни господари (точно като в романа на Антъни Бърджес, където се говори на руско-английски нов език).
И ако сега си течеше поредната щастлива година от хилядогодишния Трети райх?
Представям си: Бившият дядо Мраз се казва Санта Клаус и е офицер от СС. Той е ариец. (А нима сега не е? И дали (питам се набързо) има опити сега да бъде заменен с мулат или метис?) Та така де. Дядо Коледа в Третия райх, към когото ние сме лоялни и както обикновено – най-верни и безпрекословно предани – е проверен и доказан националсоциалист. 
Какъв по народност? За всяка страна – от нейната си народност! Та нали сме верни националисти! В България е българин. Но – снажен и рус, защото българите (както евентуално би се смятало, ако беше победил Третия райх) сме вероятно от някакъв много горд и войнствен ирански произход, от град Балх в Афганистан, и сме близки по произход до белите и снажни арийци – своите господари.
Както, апропо, бяхме категорично един смел, но миролюбив славянски народ, докато беше удобно да сме от едно тесто с братушките-руснаци.

И си представям как Санта Клаус, офицерът от СС, щеше да обикаля, възкачен върху своя Юнкерс 87 Щука, под любящия и грижовен надзор на Луфтвафе, и да раздава подаръци само на дечицата с доказан арийски произход. 
Защо, ще каже някой от сладникаво пишещите във фейсбук (за грабванията и докосванията и успеха и любовта), защо ти така грозно се гавриш с красивото и щастливо мечтание на дечицата за по-хубав живот с повече любов, която любов я носи дядо Коледа в чувала?
Защото казах вече: сладникавото брътвене на облъчените...е израз на тяхната мозъчна смърт. Безкритичност, изразяваща се в сладникаво и сантиментално извержение през устата или през клавиатурата. 
Никой, естествено, не може да направи ясна разлика: какво всъщност празнуваме: Идването на някакъв мил старец, който сбъдва мечтите за нови смартфони и нови ваучери за почивка в Анталия? Свети Никола от Мира Ликийска? Или раждането в семейството на Йосиф дърводелеца на първороден син, наречен Йешуа, който ще стане духовен водач на богоизбрания еврейски народ и ще бъде екзекутиран чрез разпъване на кръст от римските власти след 33 години? 
В консуматорското общество всичко е фрагментирано и алогично, атомизирано е. Няма връзка между нещата и така е някак леко и весело! Всеки празнува каквото си избере! И всеки приема нещата така, както му е гот! И всеки си вярва в това, което най го кефи! Кюфтета и свински крачета, подскачайте в тави – а за веганите – веганска спържа от ултра киноа.

Да, в това има някакъв чар.
Именно затова и аз така фриволно си фантазирам за един дядо Коледа в едно неслучило се бъдеще, в което е победила нацистка Германия. И който дава подаръци и на циганчетата, но – по-малки и по-евтини – защото те не са арийци. И не разбират, защото биологично не им е заложено да разбират, от хубаво и скъпо.
Какво ще кажете, а?
И този въображаем дядо Коледа отива и в най-глухия концентрационен лагер, за да зарадва и лагерниците там. Защото и те се трудят за благото на всички, на всички в Райха...въпреки, че не са идеалните граждани. И им раздава нови кепета и кирки, за да се трудят още по-здраво, но им раздава и шоколад, защото той наистина е много мил старец и е мил дори и с неравностойните. (тия, които нямат равна стойност (цена) с другите)

И си представям как дядо Коледа, докато лети със своя Юнкерс, сваля един два или три вражески изтребителя. Няма значение какви – важното е да има враг и той да бъде побеждаван винаги! 
И след това – заедно с русата арийска снежанка и с русия арийски елен Рудолф се отдават на спорт, танци и пиене на безалкохолен шнапс!
И така нататък.
Такива неща ми хрумват и си фантазирам. 
А дядо Коледа, моля, припомнете си, за нас беше и дядо Мраз! И беше съветски човек, партиен член и атеист. 

Въобще – мозъчна смърт на олигавения консуматор.
На когото всичко може да бъде внушено. И той ще го приеме с олигавена усмивка.
Консуматорът, който може вече само да гъгне нещо позитивно. За грабване, докосване, случване и любов, любов, любов. И мечти. И бъди себе си. Защото имунитетът му срещу лъжите и пропагандата вече е напълно сринат. Остава му позитивно и щастливо да се усмихва. Халоперидол – 8 мг дневно.

Калин Терзийски