АМА ЗНАЕМ ЛИ КАКВО ТОЧНО ИСКАМЕ?

Българинът е объркана и заблудена душа. Много иска, ама може и да не може. А и трябва ли? Лутайки се между "Осанна" и "Разпни го", изкачва собствената си Голгота, обвинявайки всички други, но никога самият себе си.

Много ни се иска демокрация, ама ако може някой силен и смел мъж да удря по масата и да ни казва какво трябва да правим, силна ръка й трябва на това население. Което, странно как, в заблуденото съзнание на населението, идеално се връзва с демокрацията и свободата. Загадка някаква....Много ни се иска да сме просперираща държава, но сме готови веднага да укрием данъци, да работим в сенчестата икономика и да гласуваме за политици, които крадат минимум половината държавен бюджет. Много ни се иска да сме велика държава на три морета, но обикновено действията ни се изчерпват до вдигане на тостове с ракия петък вече с приятели и мъжки сълзи по величието на Родината, когато не е имало други българи да ни се пречкат.

Много ни се иска да сме европейци, но сме готови незабавно да отричаме правото на другите да имат различно мнение. Много ни се иска да сме патриоти, като сме готови незабавно да пратим всички останали българи, които не споделят нашето мнение, на разстрел или в урановите мини. Много ни се иска да сме толерантни, но сме готови да прегризем лично гърлото на всеки, който поставя въпроса трябва ли. Много ни се иска да имаме правосъдие, но най-много ни се иска, когато отидем на съд, да "дадем нещо" на съдията, за да реши делото в наша полза. Много ни се иска да имаме правова държава, но най-много ни се иска да хвърлим двайсетачка на полицаите, за да не ни глобят за каране в нетрезво състояние.

Искаме да сме членове на ЕС и то горди, а слушаме заповедите на Вашингтон. Възхищаваме се на Лаура Кьовеши и правосъдието в ЕС, но търпим Гешев и това прокуратурата да защитава престъпниците. Вярваме в демокрацията, но не вярваме в изборите. Вярваме, че и жената е човек, но ако същата е политик, сме готови да постъпим като афганистански талибани с нея в социалните мрежи. Вярваме, че сме най-умните, но вярваме повече на думите на политически лидер как се пише някоя дума, а не на правописния речник на БАН.

Какво искаме? Свободата е отговорност. И процес. А ние не искаме да носим отговорност. Искаме да си седим по диваните, да плющим бира пред телевизора, да се вълнуваме от поредния турски сериал или реалити формат, да получаваме много пари за никаква работа, да имаме престижна работа, без да си даваме труд да имаме подходящо образование и квалификация, да ставаме депутати, но дори да не знаем как се правят закони. Българският мъж иска всички омъжени жени да му дават, но неговата да му е вярна. Българската жена иска да я уважават, като смята, че кубиците силикон в нея и парите, похарчени по моловете вдигат цената на уважението й.

Искаме държавници, а гласуваме за помияри.

Когато обърканите ни души разберат какво искаме, тогава може и да станем от диваните. Дотогава ще е осъзнаване. А такова ще има - дали труден и бавен процес на промяна в мисленето, или бойна граната под дивана - осъзнаване ще има. Въпросът е дали някога ще бъдем готови за свободата си, дори някой на тепсия да ни я поднесе....

Елена Гунчева-Гривова