Американците са велик народ именно заради едно - те умеят да създадат свой нерелативистичен анализ на всяка една ситуация.
Те са обективни към грешките си, лишени са от идеология, която заслепява преценки и дефинира задачи.
Ето защо днес американците могат да си дадат сметка как така в българското и балканското пространство се артикулира вече идеята, че амерканците са наш враг.
Не просто идея, а усещане, че американците повтарят ужасните грешки на руснаците у нас.
Проблемът на американската политика у нас не е в нейната вредност или ползи за българите. Проблемът е нейната несъстоятелност.
Американската политика у нас е нелепа, неясна и дефинирана само от неолибералните ценности. А те у нас не са американски.
Онази Америка, за която мечтаехме все повече прилича на мъртва.
На нейно място идва една идеология, която категорично ни вреди.
Американските ценности (не европейските!) бяха консервативни - богатство, свобода, семейство, справедливост.
Днес българите не могат да познаят онази Америка, която обичаха. Тя е колониална - поддържа прокси правителства у нас, които са обидни дори за просто устроения ни народ.
Тя е разрушителна в морален и икономически план - американските власти не внасят у нас трактори за земеделие, а знаменца с цветовете на дъгата.
Тя е несвободна и ограничаваща - никой не си представяше през 1989-та, че американци ще ни забраняват телевизионни канали в името на “добрата” пропаганда и още по-далеч: в името на свободата на словото.
Амерканската политика у нас все повече влиза в профила на ранното съветско управление - чрез първични партийни организации (НПО) и имплантирани ръководители по политическата част - “закапечета”, обучени във все по-олевяващите американски университети.
И накрая американската политика е несправедлива - само помислете за Македония - днес американската политика напомня съветската политика след ВСВ - натискът на руснаците да признаем македонска нация днес е още по-малоумен в американския му вариант - реално ние сме притиснати да признаем македонската история. А тя е крадена, несъществуваща.
Ето защо амерканците не трябва да се изненадват, че някой политик у нас ги дефинира като врагове.
Първо - това е свобода на словото.
Второ същите тези американци трябва да вземат важно решение - колко полезни са им ястребите у нас? Ястреби като госпожа Мустафа или членовете на Атлантическия клуб не са добре приети в орбитата на българските интереси и мислене.
Те създават анти-пропаганда от която амерканците губят.
Агресията на този кръгове и колаборацията им с наши олиграси е вече морално противна на очакващия политическа логика българин.
А същият този българин беше искрен и наивен в едно - той си мислеше, че амерканската политика е направена да спечели сърцето му.
Ужасени сме от начина, по който се превърта имиджа на американците в българското съзнание. Отдолу клокочи едно разочарование. Не просто разочарование, а страшно сравнение между големия руски брат и големия американски брат. Не просто от носталгия, а заради ясния спомен за ползите от съветското присъствие у нас - руснаците предлагаха идеология и трактори срещу домати и чушки.
Днес амерканците предлагат само неолиберализма си срещу… безплатно военно присъствие.
Дори за едни визи никой не обелва дума.
Българите не са много прагматичен народ. Но и те ще разберат, че сделката с амерканския брат не е справедлива. Време е някой политик да поиска нещо от американците. Но те може да получат нещо друго - типично по български непрагматичен политик, който ги смята за врагове. Това е проблем за всички.
Защото американците не са ни врагове.
Враг е заличаващата ни неолиберална, неотроцкистка антихристиянска идеология, вееща хлад отвъд океана. И този, който няма ползи от тази политика е именно Америка.
Тя е като слон в мравуняк. Слонът може да изпотъпче милиони самотни мравки, но накрая ще бъде оглозган. Случвало се е и преди. Време е някой да помисли над това.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
