Американско или руско влияние в Църквата? Това са неща, които дори да ги има, в крайна сметка отминават. По времето на разкола бях ревностен седесар, ястреб. Не може да се каже, че съм обичал американците повече от руснаците (пък и какво означава да обичаш големи маси непознати хора! Не можеш, освен с любовта, която дължиш на всички ближни), но харесвах Америка много повече от Русия. Аз и сега харесвам реликвите от онова, което харесвах тогава, но останалото прилича на ранния Съветски съюз. И въпреки симпатиите си към Америка и доста изнервения си антисъветизъм от годините на тоталитаризма, по време на разкола бях за истинския синод и патриарх Максим, а не за лакомите за имоти мои братя седесари. Защото това бяха каноничните синод и патриарх. Така съм правил изборите си, така и ще ги правя. За една поместна църква не е толкова важно кой светски фактор стои зад нея и я подкрепя, колкото е важно преди всичко да бъде канонична, което включва и безкомпромисна догматична изрядност.
Със своята близост с католиците като деноминация и със Съединените щати като държава, бъдещият български орденоносец Вартоломей се е превърнал в знаме на православния икуменизъм. Икуменизмът е ереста на нашето време. Най-напред е било монофизитството и особено арианството, после монотелитството, иконоборството и т.н. Днес в тази роля е икуменизмът. Има хора, за които той е последната всеерес, примамлива клопка за всички либерални интелектуалци и всички уж християни, които не се интересуват от друго, освен от охолство и безметежие на този свят, без никаква мисъл за небесното.
Тъжно е. Тъжно е защото Константинополската катедра е най-достолепна от всички и като такава пò ѝ прилича да бъде крепост на православието, отколкото витрина на модернизма. Ако беше крепост на православието, Москва нямаше да има повод да се кичи с това достойнство.
Иван Стамболов-Сула
