Доказан факт е, че българският език е доста сложен най-вече заради глаголните си времена. Ако не си роден българин, много от изразите няма как да си ги преведеш и ще останеш в недоумение какво означава: "Бил съм се бил напил!"
Същата сложнотия в глаголните времена българинът прилага и към политиката. Той непрестанно е в очакване нещо да се случи, най-често извършено от неизвестен и тайнствен политически субект, задължително придружено действието с условен падеж: Ако може...
Така сега се наслаждавам на разсъжденията на смели българи, които заявяват смело: "Правителството трябва да подаде оставка!". Как обаче ще се случи, остава дълбока загадка, която не затормозява съзнанието на смелия българин. Или: "Бойко трябва да го махнат!". Отново някакъв тайнствен субект с неясно какви цели се призовава неясно да махне Бойко. Отново докато смелият българин лежи на дивана и чака нещо да се случи, но се опасява нещо да не се промени.
Българският политически език на електората е изпъстрен с думички като "трябва", "оставка", "избори", "убивате ни". Прави впечатление, че първи род единствено число, или дори множествено число тотално липсва от политическия език. Винаги това, което трябва да се направи, действието го извършва неидентефициран българин, който е призоваван като божество от останалите лежащи по диваните "ДА НАПРАВИ НЕЩО".
Мисълта винаги липсва при политическото говорене на материала. Искат оставка, много добре, да кажем, че в пристъп на суицидни мисли, ГМР реши на да го направи, защото няма кой да го накара. И кво ся? Ааааа? Кого ще сложите да ви управлява?
БСП в моментното си състояние на раздираща се от вътрешни конфликти и липса на качествени идеи партия, е напълно безсилна да управлява. ДПС им се иска, но не са толкова глупави да вземат пряко властта. Психодесните са като побеснели пекинези - шум много, резултати - никакви.
Мисълта на българското политическо животно стига само до махане на тези, които го дразнят. Оттам нататък той преминава в областта на окултното и свято вярва, че нещата ще се оправят от само себе си, само е достатъчно с чаша студена бира да изчака на дивана, докато нещата си се оправят.
И не мога да не се замисля, че тези богати глаголни времена са възникнали не толкова поради някакво потресаващо интелектуално и езиково богатство на българина, а от мислене как да се оправдае, че не е свършил нищо в миналото, настоящето и няма намерение и да извърши и в бъдещето.
Били сме били протестирали, докато щяхме да протестираме, но протестирайки, забравихме за какво ще протестираме!
Мдаааа! Май елементарното мислене е по-полезно за еволюцията. В къщата ти влиза крадец и те ограбва. Вместо "бил съм го бил набил", май по-подходящата мисъл трябва да е :"Ей ся ти ЕПМ!" и съответно действия с най-близката сопа.
Елена Гунчева