ЛЪЖИТЕ, В КОИТО НИ СЕ ИСКА ДА ВЯРВАМЕ

Книжарница „Лело“ се намира в Порто. Построена е в края на 19-ти век и е много красива – фасадата е готическа, интериорът е с изящни дърворезби и едно дървено стълбище като в приказките.

Преди няколко години местен екскурзовод започва да разказва на туристите, че именно от тази книжарница Джоан Роулинг се е вдъхновила да напише прочутата си поредица „Хари Потър“.

И чудото става – в „Лело“ започват да се стичат милиони фенове от цял свят. Всеки ден в малката книжарничка влизат по няколко хиляди човека. Само за да се снимат вътре. Наложило се собствениците на книжарницата да сложат такса 10 евро за вход и да направят график за влизане по групи.

Книжарницата вече е известна сред туристите като „книжарницата на Хари Потър“, но се оказва, че това е мазна лъжа. Самата Джоан Роулинг написва в Туитър, че никога не е посещавала „Лело“ и не е вдъхновена от там. Как мислите, дали след това нейно изявление посетителите в книжарницата са намалели?

Не, разбира се. Продължават да атакуват на тълпи, с което всъщност отправят недвусмислено послание към Роулинг: „Коя си ти, че ще ни кажеш откъде си се вдъхновила за „Хари Потър“? Недей много зна!“

В романтичните улички на Верона има един тъмен безистен, който отвежда до малък вътрешен двор с балкон. Местните са го нарекли „балкона на Жулиета“ и тази легенда води в града милиони туристи всяка година. Инстаграм е пълен с милиони снимки от това „свято място“. Признателните веронци са издигнали и бронзова статуя на Жулиета. Мълви се, че ако я докоснеш по гърдата, това ще ти донесе здраве и берекет. Всъщност моят опит показва, че пипането на женски гърди наистина носи щастие. Стига да не са бронзови.

Ромео и Жулиета не са исторически личности. Те са персонажи, измислени от гениалното въображение на Шекспир. Но за радост на туристическата индустрия легендата работи. Все пак е добре, че не са вдигнали статуя на Ромео. Кой знае къде щяха да го пипат туристите…

Прочутият „Тринити колидж“ в Кеймбридж основателно се гордее с факта, че там е преподавал великият Исак Нютон. Мястото, разбира се, е посещавано от много туристи, на които вдъхновени екскурзоводи обясняват, че ете тука те баш на Нютон му е паднала ябълка на главата и вследствие на това той се сетил за закона за гравитацията. Туристите приемат тази легенда за безспорна истина, макар че тя е обидна за Нютон. Толкова тъп ли е бил, че трябва да го удари нещо по главата, за да се сети за законите на физиката?

Но вълшебствата не спират дотук. В градината на колежа стърчи самотно ябълково дръвче, което най-безсрамно наричат “Newtons Apple Tree”. И разправят на захласнатите туристи, че баш това е дървото, станало причина за откриването на гравитацията. Въпреки, че дръвчето очевидно е садено след Брекзит. Освен това и децата знаят, че ябълковите дървета живеят максимум 20-30 години. Възможно ли е тая крехка фиданка да е на повече от 400?

Но туристите искат да вярват. И дори се обиждат, когато някой оспори с факти вярата им.

Човешката способност да се вярва в очевидни глупости е безгранична.

ИВО СИРОМАХОВ