Да се завърнеш в бащината къща –
как само го е казал Дебелянов.
Прибрахме се, а бяхме се разпръснали..
Аз се прибрах, за да ловя в реката мряна.
Е, нямам въдица и никакъв ме няма
в ловенето на спомени и риби.
И нямам сили като Дебелянов
да ида на война – да ме убият.
Да се завърнеш в бащината къща –
при стиховете си и при реката.
Прибрахме се, макар и много късно,
при символизма тъжен на душата.
За Дебелянов майката е всичко,
за мене – също, просто отбелязвам,
но ме е срам, и става неприлично,
че споменавам майка си и мряната.
Тук приликите са съвсем условни –
къде е подпоручикът, къде сме ние?
Да се завърнеш и да бъдеш спомен,
и да заминеш, за да те убият.
Да се завърнеш в бащината къща –
това е то – кръгът се е затворил.
Край мен реката свети като лъсната
и мрените летят в простора.
Николай Милчев
