България върви уверено към задълбочаване на своето участие във войната между САЩ и коалицията Русия-Китай-Иран

България върви уверено към задълбочаване на своето участие във войната между САЩ и коалицията Русия-Китай-Иран.

Много е важно да се подрежда цялата картина, съставена от различни по големина части на пъзел. От поне два месеца насам всички събития и процеси закономерно водят до изводи, които се потвърждават на практика.

Да се припомнят срещите в базата Рамщайн, Германия от Април, Май, Юни. Изказванията на секретаря по отбрана на САЩ, Лойд Остин. 

Да се припомнят срещите на групата от държавите Б-9, източният фланг на НАТО. Да се проследи поведението на българските представители - първо служебните, а тепърва и на редовните. Те са едни и същи гугутки, които се мислят за ястреби.

Да се обърне внимание на предстоящата среща на НАТО. Там ще се официализира вече поетият курс за задълбочаване на ролята на държавите от Б-9. 

Има още поне няколко събития и срещи, които са част от задаването на посоката и модела.

Има два големи извода. 

Първият е общ, той оформя рамката - това глобално противопоставяне вече е загубено от САЩ и тяхната трансмисия от Западна Европа.

Въпросът е кога и докъде ще се договорят. Те не са свикнали да признават загуба, затова първо ще се жертва колкото е необходимо.

Вторият извод е локалното проявление на това противопоставяне - с цялата военно-техническа, финансова, логистична и информационно-оперативна пряка помощ от Запада към Украйна - т.нар. контранастъпление е пълен провал. 

Резултатът е, че едните приключват, когато другите започват. Казано директно - икономиките на държавите от Западна Европа са неспособни да издържат натоварването на едно военно време, те са кухи, базирани на спекулация. Руската икономика успешно се адаптира, първо след 2014г., след това окончателно след 2022г.

Ако Русия беше сама това нямаше да е така, но тук идва ролята на руската дипломация. За последните 20 години тя изпълни перфектно своята роля. Една война се готви първо дипломатически, а едва след това се пренася на практическо ниво. Светът беше подготвен много внимателно като процеси, които водеха до създаване на мрежи от договори между държавите, които в момента променят архитектурата на международните отношения. 

Погледнете мрежите от договорите от края на 19. век между тогавашните Велики Сили. Сега е много по-сложна мрежа, без дори да се споменават все още неизвестните за публичността секретни договорености. Ще ги четем като история след поне 30г. 

Сега към изводите от българска гледна точка.

Първият, който води до други следствия:

България е част от тази линия, която вече е постепенно активирана.

Въпросът е докъде ще ни активират? И докъде ние ще изпълняаме. Дотук няма никакви съпротивителни сили от политическата прослойка. Няма и как да има, тъй като тя е продукт на същите външни кръгове от Вашингтон, Лондон и т.н.

Остава въпросът за народностното недоволство. В крайна сметка ще плаща народа за положението на тази държава. Политическата прослойка ще завърши по подобен начин както и други пъти в историята. Припомнете си я.

Напълно ясно е, че България не трябва по никакъв начин да задълбочава своето участие. Нито чрез военна техника, нито чрез боеприпаси. Нито под никаква форма с жива сила - била тя военни с медицинска подготовка, нито с доброволчески състави, които да бъдат пратени през втора държава. Нито да се задълбочава влиянието на контролно-информационни центрове на територията на България. Нито да се допуска допълнително дислоциране на техника на полигони - нито стари, нито "модернизацията" на такива.

Това са правилните теоретични пожелания. 

Но те са вече подготвени или се подготвят на практика.

При това се прави с див ентусиазъм в очите на изпълняващите нарежданията. 

Иронията на първото изречение е, че ние ще влезем в тази война в етапа, в който американските стратези вече са наясно, че тя е загубена. Те ще се разберат в даден етап. Но ще плащат държави като България. Нашите неадекватници нито имат капацитета да го осъзнаят, нито ще им позволят, дори да го мислят. 

Големият извод за нас е, че 

България влезе отново на губещата страна в една голяма война. А тя дори не е наша. 

Нито ни засяга по някакъв начин като лична кауза - нито с цел осъществяване на национален идеал, нито като защита на наше население в съседни на нас територии. Засяга ни по друг начин - при формулрането на новата международна система и нашето място в нея.

Отговорността е на цялата безродна политическа прослойка. Ще го осъзнаете рано или късно. По един или друг начин.

По-добре да е рано. И по-добре да дойде като вътрешно осъзнаване. 

Важно е представителите на други държави, които четат това, както от Изток, така и от Запад, да знаят, а те го знаят, че политическата прослойка не представялва своя народ.

Станислав Бачев