Баш майстори сме на черния ПР

https://svobodnoslovo.eu/komentar/bash-maystori-sme-na-cherniya-pr/134364 SvobodnoSlovo.eu
Баш майстори сме на черния ПР
Антон Франгя лъже избирателите, че Стоян Михайловски ги псува на влашки.

Стари и нови мръсни номера шетат в общественото пространство

Мозъчните клетки на домораслите политици работят за нестандартни решения как да се озлочести инакомислещият

В навечерието сме на избори и черният ПР се вихри със страшна сила. Стари и нови мръсни номера шетат в общественото пространство. Домораслите политици са баш майстори в този жанр. Ето няколко емблематични случаи от историята на многострадалната ни демокрация.

През 1911 г. се провеждат избори за Велико народно събрание. Политически противници са литературният класик Стоян Михайловски и забравеният днес поет Антон Франгя. Той е в листата на Прогресивнолибералната партия, Михайловски е подкрепен от БЗНС.

Двамата се срещат на митинг в Нова Загора. Агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.

Авторът на "Върви, народе възродени" е извисил снага на един балкон. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейския парламентаризъм и завършва с "Вива республика! Вива либертас!" В сюблимието на този момент Франгя скача и превежда на аудиторията: "Чухте ли му последните думи? Той ви напсува на влашки!"

Антон печели изборите със замаха на гения, а Стоян остава зад борда.

Този епизод илюстрира екстраординарното в българската политическа система. На предизборния тепих нашите кандидати за държавната трапеза не са нискочели пехливани. Мозъчните им клетки работят за нестандартни решения как да се озлочести инакомислещият. Да се омърси така, че погнусеният електорат финално да плювне върху него.

Стефан Стамболов има много грехове. Тиранина обаче, както го наричат, е бил откровен към политическите противници. Той е автор на така нареченото "вътрешно убеждение". По повод насилията в изборите през 1893 г. декларира:

"Аз не съм от фарисействащите политикани; аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но вървя право към целта си. Като видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасение на отечеството, ще го направя, макар даже да е запретено от законите."

Следващата година Стамболов става неудобен с русофобската си политика и по нареждане на двореца вестник "Свободно слово" разгласява:

"Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковик Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствували със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."

"Това срамотно дело – продължава да каля газетата – е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикн. народно събрание миналата година, когато военний министър г-н подполковник Савов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствувал от София по служебни дела."

Купените журналисти кръвожадно се провикват: "Кръвната обида се възнаграждава с кръв!"

Михаил Савов обявява дуел на Стефан Стамболов, който по правилата на домашното ни рицарството остава само гола закана. Придворната дама Султана Петрова разказва как една нощ мъжът й бил извикан в дома на Савов да подпише откровенията на жена му, че е хойкала със Стамболов.

"Едва след това се реши Рачо Петров да ми признае, че госпожа Савова в действителност никога нищо със Стамболова не е имала. Значи, политика и безспорно некрасиво средство за борба!", възмущава се Султана.

"Долу блудника! Долу тиранина!", скандира тълпата на 19 май 1894 г. Тогава князът приема оставката на Стефан Стамболов. На власт иде удобният русофил Константин Стоилов. Той дописва наръчника за предизборни хватки с "моралното влияние".
"Окръжните управители са политически лица и те имат право да оказват своето морално влияние върху гражданите в изборите", заявява същата 1894 г. водачът на Народната партия. На 11 септември се провеждат парламентарни избори и автентичният вот трябва да прати в камарата най-достойната част от нацията.

Константин Стоилов и Алеко Константинов се срещат в Свищов. Алеко е кандидат за парламента от Демократическата партия. Премиерът крепко стиска ръката на Щастливеца. "Господин Константинов, ще ми бъде твърде приятно да се срещнем и в Народното събрание!", уверява го той. На окръжните и околийските началници обаче пуска заповед по гарнизона: "До урните да бъдат допуснати само наши!"

"Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит", пише Пенчо Славейков.

С решаващата помощ на Данко Харсъзина правителствената листа печели блестяща победа в Свищов. Тамошните няродняци стягат бохчи за парламента. Покрусеният Алеко също се прибира в София да облече Бай Ганю в депутатски одежди.

Лъжата е запазена марка на нашенския политик. Тя генетично е заложена в него, с нея трупа власт и пари. Българската държавност е изградена на надлъгване. В своя "Речник на българския език" Найден Геров цитира народната мъдрост: "Който обича да лъже, обича и да краде." "Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат!", беше един от постулатите на социализма.

През 1911 г., когато Стоян Михайловски се среща с Антон Франгя, демократът Михаил Такев също е на предизборна обиколка. "Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си парламентарният журналист Петър Карчев.

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът.

* Сега Борисовата градина.

Автор: Росен Тахов

trud.bg

2 Коментара

Въпрос

2 weeks before

Въпрос към манипулатора-монархист-антикомунист Росен Тахов: Какво означава “ПР”? И какво значи “черният ПР”?

Коментирай

Въпрос

2 weeks before

Въпрос към манипулатора-монархист-антикомунист Росен Тахов: Какво означава “ПР”? И какво значи “черният ПР”?

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.