Бай Рибан пак плаче... И пак едри сълзи се търкалят по набръчканото му лице… Гледам го и в ума ми пак нахалства въпросът: Виждали ли сте духовен пастир да плаче така за словесните му овчици? За това, че “експерти” от преизподнята правят тест след тест, доказващи (клеветнически или не), че сме за умъртвяване с вечна смърт. Глупостите ни къкрят в лабораториите на ада, съмнявате ли се в това? Търсят се доказателства, че сме неизлечимо болни. Но Небесният Съд все още ги възпира…
Обаче… Никой не плаче!
А като погледнеш – имаме си всичко: лингвисти, специалисти по световна политика, геостратези, финансови потребители, богословски подготвени подигравачи, хумористи в добрия смисъл на думата, дори мандри имаме... Но като дядо Рибан нямаме…
Старецът плаче… За животните плаче, бе! За стоката! Колко повече струва човекът от стоката! Ама, скотовете случили на пастири, хората – не! Така ли е?
Плаче дядото, вика с глас… Защото си обича стадото, мило му е… Човешкото стадо на кого е мило? Кой го обича?
Разбира се, има кой! Чума без сълзи няма! Види ли я окото, заплаква. А ако не я вижда, не е крив погледът, но сърцето е от камък. Небето е пълно с плачещи пред Господа за нас. И затова Той не ни оставя в ръцете на поднебесните “лаборанти”.
Само че… Ако няма да плачем, за какво сме? Христос ще ме сложи накрая до дядо Рибан, пастир до пастир и ще каже: “Хайде, отсъди ти!” Плачещият Пастиреначалник ще ме сложи до плачещия овчар… И не само мен… О, съвсем не само мен…
Реалист
2 months before
Не съм вярвала, че има толкова жестоки българи, които си тормозят народа... Ако някой е закъсал, помогни му, не го убивай! Не знам как да помогна Бай Рибан....
Коментирай