Докато агонично реализираме тиражите на нефелните си книжки, войната е все още във фазата на нейното приближаване. Все още я долавят само радарите на инстинкта, а не сетивата. Тътените и мирисите на смърт са някъде на север, но съвсем наблизо.
Но понеже сме от инфантилните поколения без война в живота си, представите ни за нея от книгите бавно се реализират пред очите ни. И първата и най-очевидна е: богатите са винаги далече от войната. Нея я плащат със живота си само и винаги бедните.
Недялко Славов
Мина
преди 8 месеца
Добавям- с участието на бедните. В тази връзка питам как се чувстват мравките, работещи във военните заводи. Не ви интересуват “чуждите” деца, нали? Важен ви е насъщния- а ковчезите, на “чужди” деца, не ви засягат. Нали не са вашите?! Бегайте да заработите насъщния на гърба на убийства на чужди деца и не му мислете. Все пак- засега- не са вашите.
Коментирай