Чакаме юбилейния Петдесети парламент

Кандидатите за власт са опълченци, България сега само тях гледа

В многострадалната ни история само 18 народни събрания са изкарали пълния си мандат, 31 падат под ударите на вразите

Паметна дата е 9 юни тази година. Избираме юбилейно Петдесето народно събрание. Кандидатите за власт са опълченци, България сега само тях гледа. Ще съумеят ли да защитят Орловото гнездо на демокрацията? Защото в многострадалната ни история само 18 парламента са изкарали пълния си мандат. Тридесет и един падат под ударите на вразите.

Впечатляваща голова разлика дори за страни с далеч по-дълга демокрация!

Първият рекорд е поставен от Първото обикновено народно събрание. Според Търновската конституция неговият мандат е три години, но изкарва едва месец. Заседава от 21 октомври до 24 ноември 1879 г. и не гласува нито един закон. Разтурено е, защото либералите и консерваторите не могат да съставят коалиционен кабинет.

Второто събрание също излиза запъртък. На 27 април 1881 г. Александър Батенберг извършва преврат. Князът разпуска камарата и свиква Велико народно събрание да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Високият форум се събира в Свищов и заседава около час. "Всичко мина гладко като продукция на някой акт от "Норма" или "Аида", хроникира Константин Иречек.

Третото събрание е разпуснато по споразумение на политическите сили, а Четвъртото заради абдикацията на Батенберг. Петото е първото без сътресения, което изкарва пълния си мандат. Заседава от 15 октомври 1887 г. до 15 октомври 1890 г. На тази дата щафетата поема Шестото, което пълноценно се труди до 15 октомври 1893 г. Тези две камари минават под знака на Стамболовия режим и свидетелстват, че само здрава ръка може да консолидира нашето депутатско братство.
През 1894 г. Тиранина, както го наричат, е свален и пак тръгва лавина от падащи парламенти. Първата жертва е Седмото събрание, чийто мандат е прекратен на 1 август същата година. На власт идва Народната партия, която се оказва мекушава и не може да удържи камарата. По народняшко време предсрочно са разтурени Осмият и Деветият парламент.

-Златният медал свети на ревера на Шестнадесетото народно събрание. То заседава само 13 дни. През 1913 г. в него ситуацията наподобява сегашната – липса на ясно изразено мнозинство и зловредна опозиция спъват работата. Тогавашният председател Димитър Вачов не се инати и чевръсто подава оставка.

Иде ред на Седемнадесетия парламент, който извършва чудо. Не само изкарва целия си мандат, но го надхвърля. Понеже бушува Първата световна война, депутатите гласуват продължаване на заседанията до края на въоръжения конфликт.
През Земеделския режим се изнизват три събрания. Осемнадесетото и Деветнадесетото са разтурени по волята на Александър Стамболийски, за да ликвидира опозицията. В Двадесетото оранжевите имат смазващо мнозинство от 212 места срещу 33 за другите партии. Деветоюнският преврат през 1923 г. попарва мераците им да упражняват цялата власт. Демократическият сговор, който заедно с Военния съюз извършват преврата, е автор на два парламента с пълен мандат.
На 19 май 1934 г. депутатите отново излизат в неплатен отпуск. Тогава родината осъмва с поредния преврат. Деветнайстомайците разпускат Двадесет и третото събрание и забраняват всички партии. Тяхното имущество е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство, начело с Кимон Георгиев. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в "Държавен вестник" и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно! Без ялови депутатски дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета. Те постигат завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева.

Парламентарната говорилня обаче липсва в общественото пространство. Не като ковачница на закони, а като социален отдушник. Затова мъдрият царски съветник Любомир Лулчев внушава на Борис: "Защо не възстановите този кенеф, в който се изливат всички нечистотии!"

Царят се вслушва и реставрира парламентаризма с избори за Двадесет и четвърто народно събрание. То изпълнява функциите на отходна яма от 22 май 1938 г. до 24 октомври 1939 г. Разпуснато е заради противоречия около външнополитическата ориентация на страната в навечерието на Втората световна война.

Двадесет и петият парламент отваря двери на 24 февруари 1940 г. Той е най-възторженият в политическата ни история. В истински празник се превръща заседанието на 13 декември 1941 г. По обяд камарата научава, че България е обявила война на САЩ и Англия. С мощно "Ура!" и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват знаменателното събитие. После вдигат ръка и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

В резултат на този ентусиазъм англо-американските бомбардировачи започват да сеят смърт над родината. Освен  София мишени са  Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места. Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и самото Народно събрание.

Злополучният парламент е съден след 9 септември 1944 г. С тази дата започва нова ера в нашето народовластие. Белокаменната постройка на площад "Народно събрание" беше превърната в куклен театър. Заслужили артисти кукловоди дърпаха конците на марионетки. Девет сезона изнасяха завладяващи спектакли.

Изгря демокрацията и камарата пак започна да се клати. През 1994 г. се срути Тридесет и шестото вече демократично събрание. Януарските бунтове през 1997 г. изметоха Тридесет и седмото. Доматената революция през 2012–2013 г. бомбардира със зеленчук Четиридесет и първото.

Следващите два парламента също абдикираха. После един оцеля с мъчителна отбрана. След него разлепиха некролозите на още пет. Сега Орловото гнездо на демокрацията ще защитават новите, всъщност старите, опълченци.

Автор: Росен Тахов

trud.bg