Дебили, сър...

Някакви дебили (кои са те?) наплескаха Паметника на Съветската армия в София с надписа "100 години ционистка окупация". Ако дебилите (кои са те?) бяха наплескотили случаен дувар, никой нямаше да забележи техния тъй чутовен "подвиг". За близо 30 години паметникът се превърна в агиттабло, връз което всяко хонорувано русофобче, всеки хистеричав посредственяк, безграмотник и безпросветник, отреагира на воля своите комплекси, мании и фобии, драскоти в захлас свастики, неонацистки символи и сквернословия в писоарен стил.

Други любими обекти на анонимните храбреци са антифашистките паметници. "Репертоарът" е същият. Вижте Братската могила в София! Скулптурите - обезобразени, ръцете им ампутирани, а от две детски фигурки е останало едно сандалче и едно босо краче.

Тъкмо взеха да догарят страстите, предизвикали повсеместното идентифициране и картографиране на дебилите, и ето - пловдивският "Альоша" осъмна с цял набор антисемитски словоизвержения: "Убий чифута!", "Комунизъм = еврейство", "Kristallnacht", плюс "Всички комунисти - на съд". Това - декорирано със свастики, с неонацисткия символ "88", което ще рече "Heil Hitler" (осмата буква в латиницата е "H"), а ръцете на съветските войници - кървави...

"Гнусна русофилска провокация!", "Оперативно мероприятие на червено-кафяви групички с евразийски пристрастия!", "Комунягите сами си цапат паметниците, после ние виновни!", изпискаха тутакси дежурните по русомразие, досущ като Хитлер пред горящия Райхстаг. И свидетелстваха под клетва, че провокаторът е самият Путин - промъкнал се в тъмна доба, гадината, видели го. Ако дебилите (кои са те?) бяха наплескотили "невинен" дувар, никой нямаше да ги забележи. Но те искат да бъдат забелязани.

И двете "творчески" изяви на дебилите не са случайни.

Драсканицата "100 години ционистка окупация" е срещу държавата Израел. Директно.

Малка справка:

А) Скандалният надпис се появи в навечерието на 100-годишнината от декларацията на британския външен министър Артър Балфур от 2.Хт.1917 г. В нея за първи път Великобритания заявява, че е готова да създаде в Палестина дом за евреите. Декларацията е на особена почит като основополагащ документ на държавността на Израел. Публикувана е в "Таймс" на 9.ХІ.1917 г. заедно с информацията за Великата Октомврийска социалистическа революция.

Б) Сион е укрепен хълм в Йерусалим, символ на земята Израилева ("дъщеря на Сион"). От времето на Вавилонския плен (VІ в. пр.Хр.) хълмът е символ на изгубената родина: "При реките Вавилонски - там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион" (псалом 136, стих 1). От Сион произтича и названието "ционизъм", т.е. - стремежът на евреите към изгубената родина.

Край на справката.

"Kristallnacht" освини "Альоша" в навечерието на 2 годишнини: 79 г. от "Кристалната нощ" и 60 г. от издигането на "Альоша".

Малка справка:

А) "Кристалната нощ" или "Нощта на разбитите витрини", или "Ноемврийски погром 1938" (Novemberpogrome 1938) е началото на холокоста, на "окончателното решение на еврейския въпрос", на масовото изтребление на 6 млн. евреи в Европа.

В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., по лична заповед на Хитлер, щурмоваците от СА (SA - Sturmabteilung), въоръжени с Vorschlagh?mmer (бойни чукове, тежки до 16 кг!), разбиват и разграбват над 7000 еврейски магазина, хиляди еврейски домове, болници и училища, разрушават и поругават еврейските гробища.

Унищожават напълно 267 синагоги, опожаряват и опустошават още над 1300 синагоги - във Виена, Франкфурт, Мюнхен, Висбаден, Дюселдорф, Карлсруе, Регенсбург, Трир, Аугсбург, Аахен, Бремен, Баден-Баден, Вормс, Кьолн, Лайпциг, Дортмунд, Хановер...

Убиват най-малко 100 души (според различни данни числото на жертвите варира от 400 до над 2000), пребиват и осакатяват още хиляди. При пълното съдействие и съучастие на безучастната полиция. Над 30 000 евреи са арестувани и депортирани в концлагерите "Дахау", "Бухенвалд" и "Заксенхаузен". "Няма извратен чужд пропагандист, способен да очерни Германия пред света така, както хилядите факти за палежите и погромите, за мерзките нападения и издевателства над беззащитни и напълно невинни хора", пише "Таймс".

Б) Вдъхновени, българските нацистчета от Съюза на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ) и Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) си организират своя "Кристална нощ" през 1939 г.:

"Организацията на ратниците, ръководена от известни професори, депутати и "общественици", уж разтурена от властта, но нито ден не престанала да събира членовете си в известни на всички, освен на полицията клубове, заедно с организацията на легионерите и в пълно съгласие с полицията, изпотроши преди няколко дни витрините на почти всички еврейски магазини в София. Акцията започна към 1 часа с провокиран скандал в еврейски магазин. Към 1,30 ч. полицията е на крак, но... като наблюдателка. Голяма група цивилни полицаи от Дирекцията на полицията начело с инспектора Гешев стои всред пл. "Св. Неделя" и с усмивка наблюдава издевателствата над невинни български граждани... Полицаи шетат из града и "контролират" действията на униформената стража... Към ул. "Клементина", към 9,30 ч. вечерта, когато се трошеха витрините, няма нито един стражар. На "Търговска" и "Дондуков" стражари преграждат пътя, а зад гърба им тълпа ратници се съвещават. По "Пиротска" полицаи сочат на гамени еврейските магазини.

Какъв е смисълът на тия изстъпления? Защо правителството ги позволява и чрез държанието на полицията ги насърчава?... Не единство желае то, а подчинение на българския народ. Средствата за това подчинение са известни: потъпкване на конституцията, отнемане правата и свободите, цензура, терор, интернирания. А когато недоволството кипне - устройват се противоеврейски изстъпления, за да се отвлече вниманието на гражданите и да се хвърли вината върху невиновните..." (из позив на ЦК на БКП, ЦДА, фонд 1Б, опис 4, а.е. 38, л. 1-2, машинопис, оригинал).

В) Водачи на ратниците са проф. Асен Кантарджиев, арх. Йордан Севов (съветник на Борис ІІІ); братя Вълкови (племенници на ген. Иван Вълков, министър на войната в кабинета на Цанков, ръководи репресиите срещу левицата през 1923-1925, жертвите са 30 000), Петър Габровски (автор на антиеврейския Закон за защита на нацията, вътрешен министър в кабинета на Богдан Филов), Александър Белев (участник в погромите, съавтор на ЗЗН, агент на Гестапо, главен комисар по еврейските въпроси, с Теодор Данекер, SS хауптщурмбанфюрер, ръководи депортирането на евреите от "новите земи").

Г) Водачи на легионерите са Иван Дочев и ген. Христо Луков. Дочев емигрира след 1944 г. (по-точно - бяга панически), завърна се триумфално през 1997 г., българската десница го посрещна като фюрер и на ръце го понесе. Тогава Дочев заяви цинично: "Нямаше преследвания на евреи, нямаше погроми, нямаше концлагери. Българското правителство взе известни мерки, че да се избегне опасността евентуално евреите да им направят (на германските войски - б.а.) някакви пакости. Затова се въведоха някои мерки евреите да не могат да ходят нощно време, да имат обединен знак (еврейската звезда - б.а.), да се разселят от пътища, по които минават германските войски, но нямаше преследвания, нямаше ограбване, нямаше концлагери, нямаше золуми и прочее! . Те бяха изпратени на места, където никой не можеше да ги безпокои...".

Д) Ако някой е забравил:

Приемник на легионерите е Българският демократически форум (БДФ) - част от СДС. Васил Златаров, лидер на БДФ, беше депутат от СДС в 36-то и 37-ото НС. Муравей Радев, зам.-председател на БДФ, беше министър на финансите в правителството на Костов. Дянко Марков, лидер на БДФ, беше депутат от СДС в 37-то и 38-то НС и от висотата на парламентарната трибуна прогласи: "Депортацията на враждебно население (българските евреи - б.а.) не е военно престъпление"! На изборите през 2013 г. ДСБ и БДФ се явиха в коалиция и загубиха катастрофално. През 2014 г. евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев организира конференция в Европарламента "Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.", с участието на същия Дянко Марков, титулуван като жертва на комунизма. На изборите през 2017 г. РБ и БДФ се явиха в коалиция и загубиха катастрофално.

От 2003 г. по улиците на София, с факли и барабани, дефилира Луковмарш, дефилират в чест на своя отвъден вожд Български национален съюз, "Съюзът на репресираните", Българската национално-радикална партия, "Кръв и чест", "Национална съпротива", БДФ, ВМРО. През 2012 г. общинският съветник от ВМРО Ангел Джамбазки, днес евродепутат, обяви: "Ген. Луков е български национален герой, той трябва да бъде почитан и уважаван. Страшно нелепо е да се правят връзки с нацизма. Тези твърдения се разпространяват от човеци с хормонални проблеми, които не четат и не познават историята". Днес лидерът на ВМРО е вицепремиер в правителството на ГЕРБ.

Ако някой е забравил...

Край на справката.

Но! Имам въпрос. ВМРО ще участва ли в Луковмарш в годината на Европредседателството?

Дебилите мърсят паметниците на българските антифашисти и на Съветската армия и наричат това поругание "гражданска позиция", "свобода на словото", "творческа инвенция", "нов прочит на историята", "креативно мислене", "дискурсивизиране на миналото" и "освежаване на градската среда".

Дебилите черпят "творческо вдъхновение" от 30-годишната война срещу българската история, памет и достолепие. Техните ментори, една платена, вреслива орда, една банда политкоректни васали, дислоцирани по върховете на обществото и държавата, подменят, подправят, манипулират, фалшифицират, осакатяват, извращават и заличават българската история; мишкуват в народния олтар, сквернят българските светци и първоучители, апостоли и революционери. И неуморно, без дъх, без сън, без покой, воюват с Русия, с кремльовските демони, вампири и таласъми, и главно - с главния вампир, "кървавото ботоксно жуже".

В своя delirium rusofobicus деконструкторите и васалите пришиха на Левски думи, които нито е писал, нито е казвал, нарочиха за негов убиец граф Игнатиев и гледат благосклонно как неонацистите приравняват Апостола с ген. Луков; нарекоха турското робство благотворно присъствие, Освобождението - робство, Русия - поробител и окупатор. С нетърпение ожидам кога най-сетне ще ни осветлят, че не главорезът Ахмед ага Барутанлията погуби Батак, а ген. Скобелев, примерно. Може и ген. Гурко. Или пък ген. Столетов.

Но най-вече - най-вече! - ги мори угнетителната мисъл, че са загубили Втората световна война, защото (о, ужас!) СССР срази нацизма, не обратното. И се изживяват като наследници и следовници на сразения нацизъм. И се гаврят с паметници и с памет; и жаждат ревизия и реванш за ВСВ; и се гневят, че Русия не ще да легне и да мре; и обявяват Русия за враг най-пръв; и мечтаят да видят Русия похитена, разпарчетосана, разтерзана, разчленена, наритана, покорена, унижена, обругана и оплячкосана. В пълна хармония с политиката на "цивилизования" Запад. "В крак с времето", според едно предишно "креативно дискурсивизиране" на софийския паметник...

И получават внезапни проблясъци, когато мечокът пъхне лапа в стъклената къща на паметта.

Малка справка:

А) Путин изтресе скандално, че кирилицата била прехвръкнала в Русия от "македонската земя". И стана чудо! Чудото на лицемерието. До оня ден васалите припяваха еуфорично на един виенски професор, че кирилицата е "руски комунистически шрифт на некултурните хора", "комунистическа ерес", "която разделя Европа на цивилизована (Западна) и варварска (Източна)"; че православието е "символ на боклука", а "православните славяни са духовно нищи роби"; че България трябва да се декирилизира, "дерусифицира" и латинизира по спешност, та да се вчисли най-сетне сред цивилизованите народи. И спасяваха България от "националистическите кирилски и славянски митове", за да я изтръгнат от "ръцете на източните варвари". И наричаха всеки защитник на истината "комунез", "рублояд" и "русофилитик"...

И същите тези персонажи скокнаха да бранят същата тази кирилица, която хулеха като еманация на "руското варварство" и на "вонящия руски ботуш". И демонстрираха задълбочени познания. Знаят, не е като да не знаят. Цели трактати написаха. И внезапно си спомниха, че не Русия е дала на България презрените азбука, книжовност, православие и литургичната практика, а обратното. Време е и Русия да си припомни това. Минаха 12 века, все пак.

Б) Захарова ни в клин, ни в ръкав (ни к селу, ни к городу) заговори за спасяването на българските евреи. И стана чудо! Чудото на лицемерието. До оня ден васалите не дръзваха да изрекат от какво точно са спасени българските евреи; повтаряха до премала, че в България е нямало фашизъм; нарекоха антифашистите - престъпници, а техните убийци - светци; тържествуваха, кога Върховният съд отмени присъдите на Народния съд "поради липса на доказателства, в интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал"; съчиниха заклинанието "по-добре фашист, отколкото комунист"; и се кланят като пред икони на авторите и апологетите на антисемитските закони.

И пак получиха внезапно просветление, и демонстрираха познания, цели трактати написаха.

Край на справката.

Обаче! Имам допълнение. Да, величавата победа при Сталинград през февруари 1943 г. е генералният обрат във войната. Да, тази победа има изключително значение - военно, политическо, психологическо. Да, Сталинград е началото на края на "хилядолетния Райх". И не, не е вярно, че в България никой не е посмял да гъкне и да шукне, както твърдят уж интелигентни и просветени люде.

Ако всички си бяха мълчали, 50 000 български евреи от "старите предели" щяха да излетят от комините на Треблинка, както излетяха 11 363 евреи от "новите земи". И докато на 11 март 1943 г. депортацията на българските евреи е предотвратена, по същото време продължава или току-що започва депортацията на близо 1 милион евреи от Италия, Норвегия, Франция, Белгия, Словакия, Гърция, Унгария.

В защита на българските евреи се възправят юристи, лекари, аптекари, поети, писатели, художници, публицисти, запасни войници и офицери, работници, студенти, търговски помощници, столари, сладкари, техници, хлебари, обущари, тютюноработници, шивачи, опозиционни и правителствени депутати, социалдемократи, радикали, либерали, земеделци, БКП, РМС, радиостанция "Христо Ботев"...

Но - най-вече и над всички! - се извисява могъщият глас на Светия Синод, на българските архиереи - духовни водачи, бунтари, революционери, политици, държавници, стожери на обществото, съвестта на нацията, пазители на държавата, на нейното име, достойнство и бъдеще. От целия християнски свят единствена Българската православна църква приема за своя най-висша кауза и мисия избавлението на българските евреи.

Битката на БПЦ за спасяването на българските евреи започва на 7.Х. 1940 г., завършва на 31.VІІІ. 1944 г. с частичната отмяна на Закона за защита на нацията и продължава 1425 дни. Една епопея на достолепието!

За тази епопея ще ви разкажа в поредицата "Църквата срещу Хитлер" в следващи броеве на "Дума".

Велислава Дърева