ДЕЙНОСТИ

Зеленски идва в България и говори по фланелка за по-далекобойни оръжия, да му се дадат, за да срази врага, да постигне пълна победа и да смаже империята на злото, който враг едно време беше наш голям брат, дядо Иван, освободител и дружбата с него беше важна за българския народ като слънцето и въздуха, другарю Димитров, нали така? А и народът на Зеленски беше наш брат и освободител, но пък и поробител, според някои, защото Трети Украински фронт влезе в обявилата вече война на Германия българска държава и я освободи, окупирайки я.

Както щете го кажете. Имате право. Плурализмът на мненията е свещен. Всеки може да мисли и да казва всичко, а най-много се ценят пълните идиотизми. Менят се времената, менят се идеите, менят се хората. А какво пък чак толкова да се менят – ето това не ми е ясно – май май…никак не се менят – хората винаги гледат нещо да плещят, да изхвърлят във всепоглъщащия етер на идеите крайни и безобразни мнения, просто така – както казва Кърт Вонегът – за да не им се слепнат случайно устите; в същото време основният мотив, който ръководи поведенията им, е простичкият, здрав, железен - като пернишки винкел - Личен Интерес.

Когато е удобно да се вика „ура Зеленски долу Путин!“ – така се вика. Когато е изгодно да се вика „ура Путин, долу Зеленски!“ – веднага пък така започва да се вика. Ние, българите, сме доказали в гордите си дела през цялата си славна история едно: че можем така бързо и пъргаво, ловко и чевръсто да се надупим на всеки нов господар, така безрезервно да се отдадем на страстна любов към новия освободител, приятел и съюзник, че чак да забравим, че гащите ни още са смъкнати от любов към предишния ни освободител, приятел, братски народ и т.н. и т.н. и както казват снобите – et cetera.

Малко народи са успели за такъв кратък срок да бъдат толкова изкълчително верни съюзници и приятели на толкова полярно противоположни чужди държави – за някакъв половин век: приятели на нацистите и врагове на комунистите, след това – приятели на комунистите и врагове на нацистите, след това – приятели на капиталистите и врагове на…все едно – важното е, че ветропоказателната ни способност е наистина чудовищно голяма, а от нея идва и хронично ниското ни самочувствие – защото когато си подлец, който непрекъснато предава бившия си съюзник, за да се отдаде на любовни ласки с новия съюзник и господар – просто няма как да имаш добро мнение за себе си. Знаеш си се що за стока си – и си си противен. Ама – какво да правиш – пуст интерес!

Така де.

Зеленски ме интересува колкото мяукането на рижата улична котка, която мина току що достолепно по улица Петър Протич – под прозореца ми.

Искам да говоря за други неща в тия времена, в които всички говорят за ужасни баналности. Войната е баналност. Тя е ясна и грозна. Някакви уродливи, възрастни мъже (а вече – и жени) правят пари и кариера, ползвайки населението на някоя държава като пушечно месо. Познато. Пошло. Безнадеждно. Човешко. Непоправимо. Непоправимо – защо? Защото ако искаш да спреш войните – просто премахни хората. Защото хората, с тяхната чудовищна, грозна алчност така и така винаги ще водят войни.

В това време ние – една група поети – ще направим друго. Група поети. Как звучи само! И то не кои да е! Маргото Петкова – велика гранд дама на поезията, винаги обвинявана, че е прекалено „народна“ – и точно затова – толкова обичана. И Пешо Чухов – велик и нежен хайку-магьосник, кротък мъдрец и учител на хората по предмета Човечност. И малката Ли, и големият ми брат Светльо Терзийски, когото от трийсет години наричаме Учителя и още и още. Наистина – потривам ръце като помисля за тия поети. Аз приличам на молиеров скъперник, който – гледайки своите купчини дублони и ливри – потрива с наслада ръце – но аз ги потривам, когато гледам богатството си от умни, талантливи и проникновени приятели-писатели. И ние ще направим четене. Но то няма да е просто така. Просто така четения не е нужно да се правят. Има едно момиче, моя приятелка, красива художничка от Пловдив. Ели Вълканова. Тя има някакво заболяване, за което все не искам да я питам, защото ми се струва пошло и нахално да питаш хората за драмите в живота им. Но така или иначе – ръцете си движи добре, но краката и останалото тяло – не. На количка е. Красивото и лице грее над малкото телце. И тя рисува. Рисува рисува рисува. Разбирате ли защо започнах със Зеленски и с нашите политици? За да създам контраст. На тъмнокафяв фон от пошлост и грозота хубавите неща изпъкват по-добре.

Не че Зеленски е нещо лош. Лошо и мръсно-кафяво е нашето поведение. Имам предвид – държавното. А не нашето – на поетите. Ние ще направим четене в малката галерия Лампион – мисля, че ще е грандиозно – имайки предвид качеството на всеки от четящите. За да представим с това наше четене откриването на изложбата на Ели Вълканова. Тя ще пристигне с количката си от Пловдив и ще представи картините си. Ние – поетите – ще четем в тяхна чест. Има и красиви неща в тоя свят – най-красивите, всъщност – са нашите добри намерения. Пък ако ще те да водят към ада. А картините на Ели Вълканова са синьо-червено-жълто-зелени взривове. Бум – взривове срещу безразличието и сивата пустош, която ни предлагат политиците, журналистите и цялата останала сволоч. Мхм. На 15-ти юли, в галерия Лампион, на улица Кракра 2а, в бившата Лиляна Димитрова. Срещу парка Заимов. От 19.00. Знаете ли кое е хубаво? Хубаво е това, което ти направиш сам с железния си светъл ум и с титаниевото си, бляскаво сърце – и го направиш за добро. Ели – пожелавам ти успех, миличка!

калин т. филтър