Диалектика на противопоставянето

Вече всичко е написано и всичко е говорено – многократно. Посоката на процесите е уловена, а ежедневното изброяване на новини не променя, а само потвърждава и натрупва. Ежедневното писане има обратен ефект – дори стойностните хора започват да олекват. Но това е двустранен процес – искаме или не, вече всички страдаме от информационния глад, който вече трудно поглъщаме, но продължаваме да търсим в очакване на нещо ново, нещо радикално. Сътресението, което да сложи край и да постави фундаментално начало. Но това е погледа и усещането на жадуващия, на уморения и едновременно надяващ се човек и общество.

Обективният мащаб е този на историята – на процесите, които отнемат време да се разгърнат и да придобият завършена форма, а ние живеем един живот и искаме всичко, което трябва да бъде - да се случи в нашите рамки.

Тези встъпителни изречения са едновременно критика, но и рамка на това, което пиша в следващите редове.

За геополитическото противопоставяне.

Сътресението или катарзиса в геополитически план не е еднократен акт, а е поредица от процеси, които създават посока. А в даден момент тази посока става необратима и на практика показва установения нов ред. Впоследствие идва точката, която след години историците ще приемат за историческа и юридическа легитимация на процес, който е въвел света в ново разпределение на сфери на влияние, обществени модели и т.н., общо наречено световен ред.

Много коментатори прибързано пишат и говорят за предстоящия край на войната. Но това е желание, което се представя като желана реалност, но тя не е.

Аз не виждам предпоставки, които да показват готовност за договаряне. Напротив, виждам точно обратното и това е теза, която се налага да повтарям – все още сме в етап на вдигане на залозите. Диалектиката на противопоставянето изисква достигане до точка, при която и двете страни са достигнали фаза, при която има две възможности – достатъчно вдигнати залози, за да се пристъпи към истински директни преговори или най-негативната алтернатива на M.A.D – mutual assured destruction – взаимното унищожение, според американската доктрина и лексика. От руска страна връхната точка на тази доктрина е системата от Студената война „Периметър“ или т.нар. „Мъртва ръка“. За мен достигането до този сценарий е практическа невъзможност, защото целите на това глобално противопоставяне не са взаимно унищожение, а война с цел преразпределяне на световното влияние в почти всеки един аспект. Най-ниското, но неизбежно, ниво е икономическото – контрол върху ресурсите и контрол върху пътищата за тяхната търговия. Крайната точка е духовното и цивилизационното ниво, както и модела на обществено съществуване.

Но обратно към реалистичните възможности. Защо все още конфликта е във фазата на вдигане на залози?

Украинският фронт на тази необявена световна война наистина се разпада, това е практическа неизбежност, която и аз съм отбелязвал публично. Той първо се пропука, а вече се и разпада. Но това също е процес, който вече е твърде дълбоко обвързан с процесите както вътре в САЩ, така и в държавите от НАТО.

Трябва да се каже недвусмислено – Колективния Запад загуби. Но разстоянието и времето от фактите до тяхното признаване и легитимация може да се случи след жертвата на още много човешки животи и една част от Европа.

Признаването на загуба е равносилно на онази точка, за която отбелязах, че е момента на пречупване и момента, в който ще се седне на масата на преговори. Но както САЩ, така и Великобритания, ще жертват още. Едновременното посещение на държавния секретар на САЩ Блинкен и външния министър на Великбритания в Киев е сигнал в тази посока. Неслучайно преди това посещение в Лондон беше директора на ЦРУ, както и общото му изявление с директора на британската служба. Вероятно американци и британци ще позволят употребата на ракети с голям обсег срещу Русия от украинска територия. Ще измислят

Неслучайно е и едно събитие, което беше пропуснато дори от алтернативните ни медии. На 2 септември американските военновъздушни сили успешно тестваха хиперзвуковия носител BOLT-1B, все още съзнателно избягват употребата на думата „ракета“, пусната от Норвежка база. Преди две години руснаците имаха стратегическо превъзходство в сферата на хиперзвуковите оръжия. И все още го имат, но наближава момента, в който прозореца ще бъде преодолян и тогава играта ще премине в друга фаза. Това може да се приеме и като елемент от времевата рамка, която руснаците поставят за решаването на глобалния конфликт. Това е и една от причините трети страни бързо и успешно да развият хиперзвукови ракети, дори преди американците – Иран, вероятно и Северна Корея. Без Русия това е невъзможно.

От руска гледна точка – те все още са далеч от изпълняването на поставените цели в своята специална операция. Аз продължавам да твърдя, че минималната позиция за преговори ще включва не само Донбас, но Одеса и Николаев. Вероятно след Курската авантюра на украинците тази минимална позиция вече е разширена по цялото протежение на Днепър.

Украинският фронт не може да бъде разделян от другия фронт на войната – Иранския. Те са скачени съдове. Наличието на руски военни в Иран, подготовката на руски системи за отбрана, както и предоставянето на системите „Искандер“ показва недвусмислено хода на процесите. Първо – превенция, второ – при възможна ескалация – Иран не е сам. Това е много по-ключово като сигнал от предоставянето на ирански ракети на Русия. Те просто тестват своите ракети на практика, а не на учения.

Много грешно се поставя фокуса върху изборите в САЩ. Това е цирк за тяхна вътрешна употреба. Няма президент, на когото ще бъде позволено да легитимира загубата на САЩ. Махнете си розовите очила и гледайте екипите зад кандидатите. Давам един пример – Мириам Аделсон е основният финансов донор на Тръмп. Всеки сам може да провери коя е и какво защитава, както и всички останали. Също всеки може да провери имената в президентските администрации както на Тръмп, така и на Байдън. Между другото, и Камала Харис и Тръмп са слаби кадндидати, изминалия президентски дебат го показа нагледно.

По-важна е срещата на БРИКС+ в Русия като маркер как вече всяка държава се е е позиционирала в глобалния конфликт.

Загуба се признава трудно, особено от държава, която претендира да бъде носител на универсален ред. Но признаването й е свързано с жертвата на други. Според мен предстои някаква форма на ескалация, а решението няма да се случи след изборите в САЩ, а на двата фронта – украинския и иранския. Залозите все още не са достигнали своя връх, но вече се усеща агонията. Включително в България.

Всички политически и обществени процеси в България са функция на нашата роля и участие в този конфликт. И в крайна сметка този конфликт или ще възпроизведе разсейки на същия антиелит, или ще създаде нов, истински елит, който да ни изкара от катастрофата.

След тази публикация ще повторя в синтезиран и обобщен вид моят поглед за процесите в България.

Станислав Бачев