Приятели, днес се запознах със съществуването на лицето Христо Слави Рачев, работил или работещ в бнт, което е без значение за мен.
Прочетох един негов пост във ФБ, който ме остави в екзистенциално-морфичен резонанс за дълго време. Защо, ами защото ме пренесе в годините на соца. Така говореха медийните личности на деня тогава. С такъв смешен панагеричен език. Просто да се побърка човек от смях.
Ето неговата панагерика за г-жа сачева – калинката на герб, срамът на управлението, излагацията на българската политика. Прочетете поредния виц на деня, със съвет, преди да започнете, да си вземете хапче за повръщане. Ето му възхвалата на неговата „Алфа жена“—за него това е Сачева. Сачева, пичове! Боже, умирам от кикот!
„Имаме “желязна лейди” и знам, че не всички ще забележат това. Защо е в ГЕРБ? Не ме интересува. И това е категорично. Тя е от вида готов мултифункционален политик. Всъдеход. Гостите се опитват, понякога едновременно, да я уцелят с юмручета с широк замах откъм гърба, напомнят Чарли Чаплин на ринга, но вкупом изпадат в словесен нокаут. Тя ги следи с хъски сини очи, мъжлетата дърдорят паралелно /стар похват на комунизираните служби да заглушават радиостанции/, за да не чуят хората опровержението; друга гледна точка и остане само внушението на режима, също внушено от друг по-зловещ режим.
Да, имаме нужда от такава порода жени, не само в парламента, но и в семейството, училищата, буквално навсякъде. Алфа жена. Дисциплиниран ум, завидна памет, железни нерви.
Умее да слуша, съобразява, усет за езика. Има усет за смешното, придаде неочакван смисъл на пространното за формата на Панорама режисьорско експозе.
Партийно озверелите страдат от цветна слепота, не са в състояние да забележат качествата на други българи, нито да ги признаят.
Сачева е готова за премиер на всяка Европейска страна. Българската Тачър, Меркел, Кьовеши. Ако реши да запее в студиото, ще е с гласът на Гена Димитрова с такава сила, че прожекторите, един по един ще започнат да падат от тавана, заедно с мазилката.
Един сполучлив финал на Панорама. Мрак в който гърмят и святкат прожектори, френели и лед осветителни вани, описващи феерични осмици. Тук-там стробоскопно ще се мяркат уплашените лица на шушумигите.“
Татяна Кристи
