Когато някой чужд посланик у нас посочи партия, която би подкрепил с гласа си, ако можеше /руската посланичка за “Възраждане/ - това очевидно е нарочно изявление, което може да се приеме като търсена провокация.
А когато някой чужд президент поименно посочи свой политически фаворит у нас /Байдън за Кирил Петков/ПП - това какво е?
Това не е ли интервенция във вътрешните работи и не е ли намеса в изборите?!
И защо - като виждаме първото - се правим, че не виждаме второто?!
Двойните стандарти никога не са просъществували дълго, това показва историята.
Сорос да си го запише някъде, да не го забрави.
Защото Байдън е най-жалкият президент в историята на тази велика страна.
И ще завърши зле - и той, и цялата му хищна клиентела, начело с извратения Хънтър Байдън.
Ще се сринат в прах.
Не може да се разчита на това, че Сорос би "прозрял"
1 year before
за двойни стандарти, за уроци на историята. При него, както изглежда, има особена патология - въобразил си е, че може да променя историята, природата на човека и т. н. Поразителното в случая е, че има толкова много хора, които обслужват тези патологични фантазми...
Коментирай