ЕДИНСТВЕНО ПОЧТЕНИТЕ

 

Не знам какво ще се случи утре – на балотажа.

Но едно е сигурно: единствено почтеното нещо в българските избори са избирателите.

Знаят, че ги лъжат бездарно, също и упорито - като катъри, но, въпреки това, се оставят да ги лъжат, защото така ги унижават още повече. 

И, за да не проличи прекалено натрапчиво, че окончателно са загубили войната за Живота си.

У нас е така: почтените винаги губят. Всяка война.

Всичко е фалшив театър – изборите най-вече. 

Вижте ги само, какви команди дават „Башовете“ в политиката: днес едно, пак днес - друго.

Почесали се по главите - и открили истината. 

Ами Народеца - той какво да прави? 

Вървял си по пътя и си мислел - и после само си вървял. 

Така е според стария анекдот. Глупаво и грозно. 

Но от сегашния му Живот дори някой скверен анекдот не можеш да съчиниш.

Защото няма с кого да си поговори дори наум – толкова връткав е пазарлъкът на Ония.

Сякаш е лош ден на някакъв селяндурски „Уолтстрийт“ - и акциите бесуват неудържимо. 

А командата е: „Продавай, продавай всичко, което се мерне пред очите ти.“

Народа е наясно с това, понеже най-напред него продадоха и то на безценица. 

А сега вече и цена няма, никаква.

Забелязвате ли, че от доста време насам все по-малко се използва още една дума – „Статукво“

Отдавна изчезнаха думи като „Бъдеще“, „Хоризонт“, „Мечта“ - скриха ги, защото започнаха да звучат глупаво – също и опасно. 

Какъв хоризонт има пред България - всичко е ясно: риене на място, в най-добрия случай. 

Затова - марш в гробището на ненужните думи, забравете я.

Същото е и с „Бъдеще“. Българското бъдеще дори не бива да се обговаря - то е все едно да кроиш планове под погледа на някой Бог, изпечен измамник. 

Статукво ли? Какво статукво, когато „Играта“ винаги е била без правила по отношение на Народа. 

В нея няма почтеност, няма арбитри, няма памет.

Едно тресавище, което с всяка следваща крачка само те всмуква още по-силно. 

И няма измъкване от мръсните игри на „победителите“ – след изборите всички са „победители“ .

Само не и Народа - той никога не е Победител.

Той дори не е забелязван. 

Телевизиите се лигавят с някой, който купил нечий глас или пък направил някаква далавера при броенето на гласовете. 

Идиотизирани телевизии – покажат неколцина мърльовци и готово - изпълнили са си дълга. 

Народа няма да бъде опознат от изборните резултати, от избирателната активност и от социологическите несръчности. 

Той може да ви допусне до себе си, само ако останете достатъчно дълго с него в Чакалнята – там, където той очаква свършека си. 

А той е неизбежен. 

Ако не друго, поне да знаем как си отива – и какви са последните му думи на раздяла.

Истинските му думи обаче - а не тия, които ще извадите за пред камерите. 

Трябва да си наистина нещастен идиот, за да не чуваш онова протяжно, скръбно и отчаяно „Майната ви!“, с което той се оттегля. 

И това не е някаква черна фантазия - от десетилетия той е тук, само, за да попълва всевъзможните статистики на Провала. 

И е наясно, че каквото и да му обещаят, все ще е лъжа, скалъпена от бездарни политически налъми. 

Идейка за проучване : Пребройте колко българи, оцеляващи под чертата на скотската българска бедност, са гласували. 

Или, по-добре не го правете, защото пак ще излъжете – в името на „Хоризонта“. 

Прокажена работа - откъдето и да я погледнеш.  

Кеворк Кеворкян