Събужда се към пет и половина, шест без двайсет,
отива в банята и пали лампата, и вижда паяци,
внимава да не тропне, върви на пръсти в къщата,
взема си телефона и цигарите и се откъсва.
Откъсва се от идиота си или от ангела – не зная,
откъсва се от половината си свят и всички паяци
и се откъсва от лицето си – с черти, резки и бръчки,
и тръгва в тъмното надолу, и иска да се пръсне.
Седи на спирката за рейса, пие кафе и пуши.
До нея кляка пес и дънките ѝ души,
пеят петли на тласъци и малко преди седем
пристига рейсът прашен, разчорлен и последен.
И уж е първи рейс, който минава в село,
а е с последен дъх и изкривено чело,
шофьорът е простак, но е шофьор по пътя…
Разсъмва – с малко мрак – мрак, от дъжда окъпан.
И рейсът вдига дим и пуши като клада…
Без зъби, без парфюм, стара, безсмъртна, млада,
жената стъпва в слънцето и тръгва да работи
накрая на земята, дето варят компоти.
Николай Милчев
Халю
1 month before
Ега ти и плагиата!! То туй шедиовар аз го бех съчинил коги бех у клозету на двору!!!
Коментирай