Европа без граници, Европа без бъдеще

И само крайните наивници още вярват, че 15-годишен мароканец (или палестинец, или афганистанец, и т. н.) по нещо прилича на европейския си набор

Непълнолетни, влезли незаконно в някоя европейска страна, на практика по никакъв начин не може да бъдат върнати в родината си.

Случилото се в Сеута извади на преден план няколко въпроса. Някои - за пореден път.
Малкото градче, както и Мелиля, са испански автономни градове и единствените територии на Европейския съюз в континентална Африка, но Мароко, с което граничат, не признава испанския суверенитет над тях. Макар и най-фрапиращият подобен случай до момента, не е първият - преди 5 години близо 10 000 отново нахлуха в Испания.

Поради отсъствието на мароканските граничари, както и клипове, в които те оказват дори помощ за по-бързото преминаване на нарушителите на границата, се появиха резонни твърдения, че това не е случаен порив на между 50 000 и 80 000 мароканци. Вероятната причина е сближаването между Испания и Алжир, като вторите от години са във враждебни отношения с Мароко, а дипломатическите им връзки са прекъснати, основно заради Западна Сахара (Мароко приема тази земя за своя, докато Алжир помага на местните бойци, които искат свобода). Това е и причината за инвазията преди пет години. Тогава испанците приеха за лечение Брахим Гали - един от лидерите на движението за независимост.

Разбира се, появиха се и далеч по-конспиративни твърдения, в които бяха намесени САЩ и Русия.
Случилото се доведе до сериозна ответна реакция - Италия призова за временно изключване на Испания от Шенген. Нашата страна е също сред 22 държави от ЕС, които подписаха и писмото за временно замразяване действието на Шенгенското споразумение.

Поредният мигрантски натиск изведе на преден план въпроси, чиито отговори още не са дадени, а ако са - определено не са успокоителни. Първият касае прекалено либералната, или по-точно - безумната имиграционна политика на правителството на Испания, начело с премиера Педро Санчес, или т. нар. регуларизация, която представлява легализиране на мигрантите, които вече са в страната. Това означава всички, които вече нелегално са влезли през последните години, да останат на нейна територия! 

От първоначално посочената плашеща цифра 500 000, се оказа, че програмата привлече двойно повече, за да стигнем до безумната и фрапираща стойност от над 1 милион кандидати. Почти всички млади мъже...
Освен че по този начин Испания окуражава незаконната миграция, тя застрашава и останалите страни от континента, като няма как да гарантира, че милионите пришълци няма да решат да сменят местообитанието си.

От миналата година в страната влезе и мащабна реформа в имиграционното законодателство, която трайно улеснява узаконяването по схемата arraigo (социално/трудово вкореняване), като вече е намален и срокът за уседналост: Времето, което нелегален имигрант трябва да прекара в страната, за да поиска законно пребиваване, бе намалено от 3 на 2 години; улеснено беше и събирането на семейства: Възрастовата граница за издържани деца при събиране на семейство бе вдигната от 21 на 26 години; беше премахнато и правилото, което автоматично отнема временното разрешение, ако чужденецът прекара над 6 месеца извън страната.

Вторият въпрос е какво ще се случи с тези, които не са върнати обратно в Мароко - макар че политическите изявления на официален Мадрид гласят, че всички мигранти вече са, това е абсолютно невъзможно на практика, като по различни данни между 3000 и 5000 мигранти остават в Сеута. Те са се укрили по улиците, хълмовете и плажовете, а някои от тях - дори да бъдат заловени, не могат да бъдат законно върнати. Мароко приема обратно своите собствени граждани, обаче отказва да приеме обратно граждани от Субсахарска Африка, Судан, Афганистан или Палестина, които се оказа, че също са част от нахлулите в Испания.

А седмици преди кризата (юли 2026 г.), Върховният съд на Испания излезе с решение, че т. нар. „експресни/незабавни връщания“ (devoluciones en caliente) са незаконни, ако мигрантите са доплували по море, а не са прескочили сухопътната ограда. Това задължава държавата да проведе индивидуални правни процедури за всеки, което отнема месеци.

Да не забравяме и непълнолетните. Испанското и международното право категорично забраняват незабавното експулсиране, като в Сеута в момента има около 1000 непридружени непълнолетни. Процедурата включва задължителна държавна закрила - според испанския Закон за чужденците, веднага щом бъде идентифицирано непридружено дете, то преминава под попечителството на местните служби за закрила.

Пренастаняване в страната - тъй като приемните центрове в Сеута са препълнени, правителството стартира спешен план за евакуация и разселване на децата в различни региони в континентална Испания.

Проблемът с връщането - за да бъде върнато едно дете в Мароко, Испания трябва да докаже, че то ще бъде събрано безопасно със семейството си или настанено в адекватна институция. Мароко обаче отхвърля близо 92% от исканията за обратно приемане на непълнолетни, което означава, че почти всички остават трайно на испанска издръжка.

И така, за пореден път, се оказва, че непълнолетни, влезли незаконно в някоя европейска страна, на практика по никакъв начин не може да бъдат върнати в родината си. Отлично знаем, че тези непълнолетни са само и единствено момчета, преобладаващо около 14-17 годишни. Риторичен е и въпросът защо няма една жена, една момиче, едно малко детенце - вижда се на хилядите фотоси от инвазията, знае се и от изявленията на официалните власти, знаем го и от хилядите подобни предишни случаи - без значение дали говорим за Испания или друга европейска страна.

И само крайните наивници с розови очила (или тези, които мразят Европа и желаят нейното заличаване) още вярват, че 15-годишен мароканец (или палестинец, или афганистанец, и т. н.) по нещо прилича на европейския си набор. И не говорим за външност. Говорим за това, че повечето младежи от Близкия Изток и/или Африка на тази възраст вече стотици пъти са стреляли с оръжие, някои от тях дори са убивали, а как се издържат - дори не е нужно да споменаваме.

На този въпрос, от години, нагло мълчат всички защитници на незаконната миграция - защо, по дяволите, от африканските и арабските страни не бягат жените, а мъжете - и то тези в най-активната възраст. И защо, по дяволите, европейските държави са задължени да ги приемат с отворени обятия.

Данните на ООН и Евростат също потвърждават, че при масови преминавания на сухопътни и морски граници (като това в Сеута) над 80-90% от мигрантите са млади мъже. Няма как да си затворим очите и че в голяма част от страните от Близкия Изток и Африка средната възраст на населението е под 20 години. Има милиони млади мъже, които на практика не работят, не учат, много от тях и не се женят.

И така стигаме до резултатите - капсулирането и паралелните общества, които те създават в Европа, затварянето в гета, погазването и незачитането на европейските закони и норми. А съвсем скоро идва и радикализацията - някои от прииждащите вече са такива и идват тук целенасочено, другите пък стават лесна мишена за радикални религиозни проповедници, които им предлагат чувство за принадлежност, финансова помощ или идеологическа цел.

Отлично знаем и как се променя динамиката на обществения живот - концентрацията на големи групи млади и агресивни мъже по площади, паркове и гари създава опасност сред местните жители, особено сред жените и възрастните хора. В редица градове от години са се оформили паралелни общества, в които държавата не може по никакъв начин да наложи собствените си правила. Всеки знае през кои квартали, вече и на много обществени места, не трябва да се преминава дори, не влиза и полицията...

Европа отдавна демонстрира пълна немощ да защити собствените си граници и коренни жители, а когато една държава не може да контролира кой влиза на нейна територия, започва да губи контрол и върху останалите обществени процеси. Разграден двор, анархия, висока престъпност, несигурност, страх...

Да, сред мигрантите има хора, които действително бягат от война, преследване или бедност. И да, те са буквално единици на фона на милионите агресивни, млади и във фертилна възраст мъже. Изключително лесно е семействата или жените да бъдат пускани по опростени процедури. Както е и изключително лесно другите да бъдат моментално връщани - били и те „беззащитни деца“ на по 13-17 години.

Просто няма политическа воля.
Европа е изградена върху върховенството на закона, защитата на границите и уважението към собствената си културна и обществена традиция, в които жената не е трето качество (дори след кучето или други домашни животни, както е в много страни от Близкия Изток и Африка). Колко още мигранти могат да бъдат приети? Докога?

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg