Филми като Одисея никога няма да величаят родолюбието

Щем не щем, Холивуд още има сила на културен хегемон на Запада и холивудското произведение е референтна точка за митове/легенди за много хора

Няколко думи за Одисея, с риск да се въвлека в безрезултатни културни войни отново. Уоукът (от англ. woke - буден, политически коректен/свръхчувствителен към социалните неравенства) не е най-големия проблем на този филм. Поне не сам по себе си. Холивуд прие ясни правила за оскарите, че трябва да има там дайвърсити и не знам си какво. Отидете да гледате холивудски филм - знаете за какво плащате. Иначе, по същество.
Одисея, както много други произведения, нагласени за „модерна аудитория“, е опростен и насочен към някакви ценности, които да отговарят на света днес. Конкретно да отговарят на манталитета на средна класа в Калифорния. Също така, това е филм. Знаете ли, че средностатистическата дължина на кадър във филмите е спаднала от около 12 секунди преди 100 години до около 2.5-4 секунди днес? Съответно Нолън обяснява, че основното послание на филмът е, че трябва хората да се уважават и това е основата на цивилизацията.

Тук ще добавя само нещо обаче - заради филма огромен брой хора са прочели поемата. Без филма пък няма гаранция, че историята ще оцелее със същата популярност. Това е любопитен момент.
Освен това посланието е общо - за масата. Оперирано е от индивида и неговите качества, неговите постижения. Одисей в поемата въплащава качествата на Метида като изобретателност и мъдрост. Неговият „nostos“, копнежа към дома е пропит в цялото произведение, той никога не забравя Итака и е способен да направи това 10-годишно пътешествие да стигне у дома. Не се представя и като „виновен“. Става въпрос за един герой, на какво той е способен, какво го движи и какво преодолява. Нещо, което един филм не може са представи ефективно, защото по-трудно представя „вътрешността“ на душата, а се основава върху външността, околния свят, за да разкаже своята история.

Филми като Одисея никога няма да величаят родолюбието, честта и тези лични качества на индивида както поемата, защото те са трудни за предаване и твърде сложни. Тогава рискуват да не бъдат толкова гледани, освен всичко. Те почти винаги ще се основават на „най-малкия общ знаменател“.
Лично аз това не го харесвам, защото щем не щем, Холивуд още има сила на културен хегемон на запада и холивудското произведение е референтна точка за митове/легенди за много хора. Прекарвайки епичната легенда за постиженията и качествата на един образ през призмата на Холивуд просто обезкостява историята и за младите и бъдещи поколения се губи една ценностна основа, към която да се стремят. Уоукът е просто симптом на това, не основната болест.

Лично аз намирам това за много вредно развитие и за това не съм фен на идеята да се „ноланизира“ точно Одисея. Впрочем, сложно е. Защото аргументът да не се прави адаптация е много хубав, но пък без филмова адаптация културата потъва. Като прави Одисея Нолан също така възражда историята и гарантира, че ще продължи да се разпространява.

Автор: Виктор Блъсков

trud.bg