ГЕРОИТЕ НЕ ИЗЧЕЗВАТ ОТ ИСТОРИЯТА

ГЕРОИТЕ НЕ ИЗЧЕЗВАТ ОТ ИСТОРИЯТА

Героизмът и мъжеството на далечните ни предци ни са добре известни. Познаващ добре качествата на своите роднини и съседи, Александър Велики взема голям брой траки в армията си. Според Кристофър Уебър става дума за около 14 000 души. В битката при Гавгамела те решават хода на сражението: “Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница.” [The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11].

B битката при Гавгамела цар Дарий вкарва едно страшно оръжие – масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че с помощта на колесниците ще успее да разстрои македонската фаланга, да вклини свои хора в строя й и така да унищожи напълно армията на Александър Велики.

Безспорно психологическият ефект от грохота на колесниците, и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските й съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение. Траките обаче се славят като потомци на Арес, те посрещат новото оръжие на Дарий с дъжд от копия, безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си [Arr.3.13.5]. 

С течение на времето качествата на някои народи избледняват. Хората се променят и губят старата си сила и храброст. За дедите ни това не важи! Няколко века след подвизите в армията на Александър Велики дедите ни оставят силно впечатление у новите господари на света – римляните. За тях предците ни са несъмнено потомци на Арес – мъже с тяло от стомана и несломим дух. Дори опитната македонска фаланга не внушава страх на синовете на Ромул, но пред дедите не римляните тръпнат. Това личи добре от думите на Плутарх и Тит Ливий:

“Първи настъпиха траките, които както Назика ги описва бяха най-внушителните – високи, едри мъже облечени с черни наметала, под които сияеха лъскави доспехи. На раменете си те бяха облегнали масивни, железни бойни брадви [Plut. Aem.Paul. 18.3].

“Траките, подобно на диви зверове пуснати от клетка, с оглушителен рев се спуснаха срещу италийската конница така стремително, че макар и калени в битките италийците изпаднаха в голямо объркване и страх” [Liv. 42.59].

“Противниковата армия бе по-голяма и изпълнена с по-добри войници – траки, македонци и илири – все мъжествени и войнствени народи...” [Liv.XVI.17].

Колкото и силни да са били дедите ни, те биват покорени от Рим. Докато гърците са прегазени за рекордно време, а келти и иберийци оказват съпротива около десетина години, на легионите на Вечния град са нужни почти три века, за да сломи мощта на предците ни, и то не без заговори, сеене на разделение и измами.

Турдетани, лузитани, гали, лигури и др. изгубват бързо своята идентичност, но това не важи за дедите ни. Те дори извъшват немислимото - сядат на римски престол. Първият достигнал до най-високото място в Рим е роденият в Добруджа Максимин Тракиец. Неговият сънародник и съименник – Максимин Дакиец дори изявява намерение да промени името на империята от Римска на Дакийска.

След тези велики мъже, на трона сядат и други траки. Става дума за Галерий, Констанций Хлор, Константин Велики и синовете му, Ветран, Юстин и Юстиниан Велики, Юлиан Отстъпник, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Маркиан, Лъв Бесът, Фока. 

Константин Велики е основателят на Константинопол и създател на ново и по-добро законодателство. Юстиниан Велики създава най-забележителните постройки от Късната Античност. За своите сънародници той казва следното: 

“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’( превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан Велики – Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Императорите от тракийски произход правят доста за народа, от който са произлезли. Константин Велики изгражда Плиска и Преслав – прекрасни градове, които ще се превърнат в столици на възродената ни държава. Юстиниан Велики дава самостоятелност на църквата на дедите ни...Времената обаче се променят и на трона сядат хора с гръцко самосъзнание. Дедите ни в пределите на Римската Империя разбират, че не ги чака нищо добро. През 680 година те слагат различията на страна и в интерес на общото благо се съюзяват с независимите, свобдни траки обитаващи земи на север от Дунава. Независимостта на държавата ни е извоювана, а Рим е принуден дори да плаща данък на по-силните наши предци.

Не случайно няколко века по рано Енодий пише – “Страшните за целият свят българи”...Касиодор твърди, че “българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си”...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). 

Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198). Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248). 

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил, българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110).  

В краят на XIV век нашата държава е отслабена от заговори на чужденци, които не се спират дори пред убийство на царски синове. Народът бива разделян и объркван, и в следствие на това, а и на други фактори турците успяват да сложат ръка на държавата ни. Настъпват страшни времена, най-страшните в историята ни, дедите ни биват подложени на геноцид, който дори римляните не са извършвали.

Страданията и болката не сломяват духа на българина. В продължение на пет века той отказва да приеме веригите на жестокия нашестненик. Няма период от дългото зверско подтисничество, в който дедите ни да не са се бунтували и да са показвали, че духът на Спартак живее в сърцата им. Както каза Хайтов - съпротивата против нашественика не се състои от изолирани случки и събития, а е един непрестанен бунтовен кипеж, една непрекъснато ожесточена съпротива срещу поробителите.

Малцина от нас знаят, че хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Хайтов даже споменава, че по време на Търновското Въстание – 1595 г. отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварният Даут ага...

След Освобождението българите бързо си припомнят кои са и само няколко десетилетия по-късно поставят на колене турците в битката за обявената за непревзимаема крепост на Одрин. 

Смаян е и немецът А.Фон Хун, който пише за нас – Извън всякакво съмнение хората в България са превъзходни войници и са страшно издръжливи...Като всяка истински добре дисциплинирана войска, българите се отличиха в битките с изключителна храброст...Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.82.

Пред българите се прекланя и французина Л. Дюпуи-Пею – Ние се задоволихме да дадем обща представа за Българската армия...Добрият й външен вид и дисциплината, при която е подготвена, правят от нея елитна армия, способна на всякакви смели прояви, на голяма преданост и саможетрви, ако врагът дойде отново да тъпче свещената земя на Родината.. [Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.162].

Дори англичаните са впечатлени от младата българска армия. В. Хърбърт споделя следното –Армията е гордостта на нацията, но не е глупаво идолизирана както армията в Румъния. Има силен, непоклатим патриотизъм и изострено желание за учене... [Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.197].

Друг англичанин, Х. Уудс потвърждава казаното от своя сънародник – Българската армия може да се класифицира като една от най-ефективните, ако не и най-добрата от армиите на по-малките европейски страни, тя надхвърля всички очаквания и съм уверен, че тя е много по-силна от това, което се смята от тези, които не са я виждали...[Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.228].

В продължение на няколко хилядолетия ние пазим своя дух, сила и решителност. В продължение на няколко хилядолетия удивяваме египтяни, гърци, римляни и др. със своите невероятни качества. Това е униколното при нас – след всяко падане ние намираме сили да се изправим. След всяка смърт възкръсваме за нов живот. Подобно на Орфеевото цвете, ние просто се нуждаем от определени условия, за д покажем на света своите стари качества.

Sparotok