Hа днешната дата - 14.03, се навършват 114 години от решителния щурм на Одринската Крепост

Ако следваме стария стил (България приема новия едва през 1916г.) на днешната дата - 14.03, се навършват 114 години от решителния щурм на Одринската Крепост. 

Това е твърд, която всички военни специалисти са считали за така защитена, че на практика е обявена за непревземаема.

Ето някои неща, които е добре да се знаят и помнят. 

В обсадата на Одрин и по време на бойните действия, нашата - Българска армия, за втори път използва самолет като бойно средство, изобщо в световната военна история.

/Първото използване на самолет при бойни действия е на 22.10.1911г. в Италия/

При обсадата на Одрин, българката Райна Касабова е първата жена в света, която лети на самолет използван в бойни действия;

Българската войска заглушава двете налични в Одрин радиостанции, като това се случва за първи път в световната военна история; 

При щурма на крепостта Българската армия използва за пръв път в света пълзящ артилерийски огън

т.н. "Огневи Вал" 

В следващите години този похват за използване на артилерията ще се изучава във ВСИЧКИ военни академии по света! А така и до днес. 

Още малко подробности:

Крепостта Одрин е изградена така, че да се защитава дълго време, чрез външен пръстен от нови и силни укрепления.

Повечето военни специалисти тогава очакват българите да атакуват

в южната част, където щурмът ще е по-лесен, или да водят дълга блокада, докато защитниците се изтощят.

Но генерал Георги Вазов прави нещо неочаквано.

Той настоява главният удар да бъде нанесен от изток - срещу фортовете Айваз баба, Айджиолу и Кестенлик - точно там, където отбраната е смятана за най-силна.

Причината е проста:

всички са убедени, че да се щурмува там е невъзможно. Ето защо резервите на отбраната им са разположени другаде. Укрепленията там са били изключителни силни, но взаимната им поддръжка е значително по-слаба.

На 12 срещу 13 март 1913 г. (стар стил) българските части атакуват през нощта като се придвижват на малки групи - организирани в щурмови колони - въоръжени с ножове и гранати. 

Без изстрели. 

Ножове и гранати!

Това е прийом, който по-късно ще стане обичаен в Първата световна война, а при Одрин предците ни показват на света - как. 

Само за няколко часа падат ключови фортове и цялата отбрана се разпада отвътре.

След превземането на града, Българската армия налага ПЪЛНО НАБЛЮДЕНИЕ на цените, за да предпази 170 000 жители (с бегълците намерили убежище там преди овладяването) от гръцките мародери търговци.

Ето какво струва победата при Одрин:

1986 убити и 6655 ранени българи, както също, 274 убити и 1173 ранени сърби. 

При османлиите загубите са както следва:

7000 убити и 65 000 пленени войници, като в това число са 15 генерали, 1200 офицери, 600 оръдия, 46 картечници, 12 240 пушки и... 16 бойни знамена!

"Мен не ми трябва друга европейска армия, мен ми трябва 100-хилядна българска армия, като тази, която овладя Одринската крепост."

Това са думите на френския военен министър Милеран след превземането на Одрин.

Днес, точно 114 години по-късно, онова, което имаме като армия, е същото, като това, което имаме като управление...

А пред дедите ни - пред генералите Георги Вазов и Никола Иванов - ПОКЛОН!

Време е да се избавим от хунтата и най-после да тръгнем напред. 

Ще бъде!

/Как да се чете картата:

Синята линия показва османския отбранителен пръстен около Одрин.

Малките точки са укрепления и батареи, свързани с телени заграждения и окопи.

Червените стрелки показват направленията на българските щурмове.

Крепостта е имала около 45 км отбранителна линия, изградена от модерни укрепления и артилерийски позиции./

Христо Христов