ХИЛЯДА ПЪТИ „ДЕНЯТ ЗАПОЧВА…“ С ИНФАНТИЛНОСТ

ХИЛЯДА ПЪТИ „ДЕНЯТ ЗАПОЧВА…“ С ИНФАНТИЛНОСТ

Моите уважения към хилядния брой на предаването по БНТ „Денят започва с Георги Любенов“. Хиляда предавания са много нещо. В тържествената обстановка на Народния театър се изказаха един куп похвали за предаването, но аз не мисля, че похвалите не са заслужени.

Според мен „Денят започва с Георги Любенов“ не е общобългарско предаване, то не се интересува от това, какво става в България. Извън Синята зона на София за предаването не съществува нищо.

Чух да се казва, че атмосферата, при която Георги Любенов водел своите разговори, била добронамерена. Не съм съгласен. Георги Любенов или се прави на инфантил, или чрез инфантилни похвати имитира добронамереност. Водещият не задава въпроси, а повтаря поне по три пъти едно и също общоизвестно нещо – с вид на дете, на което са му изяли кифлата.

Предаването е кукленско, захаросано и сиропено и ми напомня на ония времена, в които всевдософийски интелигенти се обръщаха един към друг с изрази като „Ювиги“, „Великий“, „Съвършенний“, „Божествений“.

Ако не сте гледали рекламата, която се въртеше преди дни за началото на новия сезон на предаването, я вижте. Вижте как след като на фона на Народния театър водещият произнася думи, като удължава Ш-то в края им – „да видишшш, да чуешшш, да проумеешшш“, изведнъж е обгърнат от ято гълъби, които той проследява с такава физиономия и с такива мимики на лицето, на които може да завиди Джим Кери. Ех, какво шъшкане само и какви гълъби на мира летят около Георги Любенов.

Розова, сиропена и шантава работа.

Видно е, че предаването е дадено под аренда на няколко фамилии, на една-две партии, на една посока на света, под аренда беше дадена българската история, под аренда е дадена и „културата“, която никога не е напускала централната част на София и не е стигала по-далече от моста „Чавдар“.

А самият факт, че днеска в предаването на Георги Любенов участва Цветанка Андреева, показва колко дълбоко е увреден и пленен подборът на участниците. Щом трябва да ни учи Цветанка Андреева, значи нещо не е наред. За останалите гении, абонирани и сраснали се с Телевизията, не ми се говори изобщо. На тях всичко им се полага по право и по наследство като в Северна Корея.

И пет хиляди да станат тези предавания, ако нещата вървят така, както досега, аз ще продължавам да мисля, че в България няма плурализъм, че има тежка цензура и че мимикриите, в случая – с инфантилност, нямат край – ах, те нямат край.

Николай Милчев