Вариантът Израел да заприлича на Газа не може да се изключи
Ще наблюдаваме засилване на ислямските настроения и политическата им тежест по света
На 7 август 2026 г. в Мека саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, турският президент Реджеп Ердоган и пакистанският премиер Шехбаз Шариф официално подписаха „Меканското съвместно отбранително споразумение“. Включва военна помощ и разширяване на сътрудничеството във всички области на отбраната; редовно провеждане на съвместни военни учения; привличана и на други страни към триото. Към това и съвместно финансиране на проекти в отбранителната индустрия.
Очевидно иде реч за намерение да се изгражда трайна и отворена военно-политическа структура. С религиозни аспекти, затова е договорена именно в свещения за мюсюлманите град Мека. Първият пункт на споразумението предполага, че въоръженото нападение срещу една от трите държави ще се разглежда като нападение срещу всички тях. Почти като член 5 на НАТО, затова наблюдатели веднага го нарекоха „Ислямски НАТО“.
Наблюдаваме едно от най-значимите геополитически развития за годината. Появата на такъв договор между много силни - всяка в отделно направление - държави се стига в резултат на две големи войни с геополитическо значение в опасна близост до тях. И двете съпроводени от разтърсващи неуспехи на Запада като общност и в частност на САЩ.
Майкъл Фукс тясно е сътрудничил с президентите Обама и Байдън, бил е специален помощник на държавния секретар Хилари Клинтън. Във Foreign Affairs той заявява: „Войната с Иран е епичен провал, задълбочила е регионалната нестабилност.“ Много показателно е заглавието на статията - „Америка трябва да се откаже от Близкия изток“.
Явните неуспехи на Вашингтон в „миротворческите“ му претенции и особено провалът във въоръжения сблъсък с Иран показват, че той не може да решава конфликти, но желае да ги създава. Меканското споразумение дава ясен знак на Запада, на САЩ преди всичко, че времето на намесите им в региона изтича. И трите страни засега любезно подсказват на онези занапред да не натрапват услугите си, особено военните. Намек за позабравеното Yankees, go home.
Войната от месеци е на изтощение, Иран е многократно по-мотивиран от САЩ да я води докрай. САЩ са най-богата страна в света, но и загубите им растат. Статия в The Wall Street Journal посочва, че щетите от ударите на Иран по американските военни обекти в Близкия изток възлизат на $13 милиарда. Отбелязва се уязвимостта на повече от 20 бази на САЩ.
Де да беше проблемът на Вашингтон само Иран! Започнати и нерешени са тези в Куба и Венецуела, не е приключил онзи покрай Гренландия, очакват изостряне на спорове с Мексико, Испания и Бразилия. Претовари се хегемонът с „миротворчество“ и силово налагане на чудесни сделки. Все по-видима става опасността САЩ да поемат по вариант на виетнамския и афганистанския сценарии.
И все още далечната за много страни война в Залива да стане твърде близка дори за Америка. А геополитиката от високите етажи на властта и дипломацията да навлезе във всекидневието на населението.
Данните от проучвания през 2026 г. сочат рязък спад в подкрепата за Израел. В проучване на The New York Times/Siena College показва, че около 57 на сто от американците са против оказването на икономическа и военна помощ. Нарастващ скептицизъм спрямо ционисткото влияние. 60 на сто имат отрицателно отношение към Израел, а 42 на сто неблагоприятно гледат на израелците.
Симптоматично се променя електоралната математика. През август първичните избори за Сената в Мичиган спечели демократът Абдул Ел-Сайед, критик на политиката на Израел. Неговите възгледи и призиви споделят и други видни американски политици. Кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани настоява израелският премиер Нетаняху да бъде арестуван заради обвиненията във военни престъпления, ако посети града през септември за сесията на Общото събрание на ООН.
В американската политика се формира ново политическо крило, което черпи енергия от нарастващото мюсюлманско население и широкото недоволство от развитието в Близкия изток. Появяват се все повече признаци за сериозен разрив между Тел Авив и Вашингтон. Израелският „Хаарец“ заявява, че „Израел е загубил статута си на „пълноправен партньор“ на САЩ. Под ръководството на Нетаняху Израел се превърна в най-омразната държава в света.“
Така са си постлали израелците в региона, че вариантът Израел да заприлича на Газа не може да се изключи. Защото е общият знаменател на заплахите в Близкия и Средния Изток.
Има дълга история на напрежение и директни заплахи и срещу трите страни от Мека. През юни бразилски журналист разкри, че Мосад е планирал атентат срещу началника на пакистанската армия Асим Мунир. В Израел Турция се възприема като следващия голям враг в региона след Иран. През май министърът на културата Зохар призова тя да се третира като „вражеска държава“. Макар и по-нюансирани, заплахи срещу Саудитска Арабия също има.
И трите страни са правили много отстъпки и сериозни услуги на Израел, но само под силния натиск от Вашингтон. Сега в Мека е създадена тройка за изваждане на сигурността на региона от ръцете на САЩ. Неслучайно пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф нарече Израел „заплаха за целия мюсюлмански свят“ и призова за създаването на разширен „Ислямски НАТО“ срещу заплахите от Израел и Индия. Пекин кимнал благосклонно с глава.
Bloomberg от 12 т. м.: „Военноморският флот на Русия ще запази достъпа си до сирийското пристанище Тартус, а и ще продължи да използва летището в Хмеймим като транзитен възел за обслужване на операции. Намесата на Путин в Сирия възстанови позициите на Русия в Близкия изток.“
Британският The Telegraph: „Русия тихо откри нов стратегически маршрут за доставки до Иран през Каспийско море. Москва и Техеран въплъщават в живота теорията на Макиндер за „Хартленда“ - сухопътното „сърце“ на Евразия. Континенталната логистична мрежа, която не се нуждае от излаз на море, подкопава морската мощ на Запада.“
НАТО реално е във война с Русия и помага на САЩ срещу Иран. Турция пресметливо не би искала да бъде използвана срещу двете сили. Страните в региона вече приеха, че САЩ са временно там, а Иран ще остане, приема се за по-малкото зло и с него се налага да се споразумяват. Ислямът, петролът и общият враг са достатъчна основа. Все по-остро ще се поставя въпросът за американските бази в региона, тъй като те вече не само не са полезни за домакините, но вече са и опасни.
Споразумението в Мека на трите ислямски държави изглежда задълбочено обмислено и има сериозни перспективи. Долавя се богатият дипломатически опит на Турция, премереното в съвременен контекст влияние на Рияд в ислямския и петролния свят, нарасналата самоувереност на ядрената сила Пакистан с 220-милионното население. Как по-точно тройката си представя новата система за сигурност, още не е ясно, вероятно умишлено не бързат с откровенията.
Но ясно посочиха, че не визират противник, срещу когото ще работят. Вече се очакват мераклии да се присъединят към тях. Несъмнено ще наблюдаваме засилване на ислямските настроения и политическата им тежест по света. От Централна Африка и Средна Азия през европейските предградия и чак до американския Конгрес.
Ръководена от отчуждени от европейците политици, застаряващата, парализирана от неолиберални идиотизми немощна Европа няма отговор на тази много опасна за нея тенденция. Извънредно сериозно предизвикателство пред идентичността и стабилността! В нея е и родината ни като гранична с ислямския свят с богат и горчив опит от контактите с него. Пределно изложена на всички рискове - икономически, миграционни, енергийни, културни. А Караджата и Левски ги няма...
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
