Какво квичене! Навръх Трети март. Защото режисьорът Александър Морфов бе откровен за българските неща. Тролове и медийната кочина на Онзи са в истерия. Бил истински Киряк Стефчов, писка един, дето се омилионери покрай КТБ и Пеевски, а баща му ходил и той при Цветан Василев нещо да иска, ама това ще го оставим за друг път…
С какво Морфов ядоса тролчетата и свинеподобните? Ами защото каза: „
Да живее България" продължава да звучи вътре в мен като вик за онази България, за която аз си мечтая, а не за тази на лумпените и бандитите, които превърнаха България в бедна и недемократична, страдаща държава“. Режисьорът на „Хъшове“ (спектакъл и филм били всички рекорди по гледаемост и одобрение сред зрителите) обясни, че мечтае за България на Ботев, на Левски – възрожденската, за която мечтаеха всички хъшове.
Няма да ставам адвокат на Морфов. Радва ме истерясването на животинската медийно-мафиотска ферма. Уж всеядни но не могат да преглътнат: “
Дунавът на нашия народ е неговата кръчма, ресторантът, през който трябва да се мине, за да се спаси Левски и да се освободи България. Всичките ни мечти, възторзи, ентусиазъм, свършват с ентусиазма на третата чаша – след което се прибираме кротки и тихи да си легнем на топло и да се молим да не са ни чули какво си говорим.Объркан народ сме, съставен от много съставни части, през този кръстопът кой ли не е минал и не е оставил нещо – злощастна съдба, изпитания…”.
Те вият, че Морфов бил изоставил България, за да печели в чужбина. Ама не споменават, че става дума за режисираната от него „Бурята“ в Санкт-петербургския театър „Камиссаржевская“ постигнала истински триумф. „Лъвът през зимата“ в Рига – пак триумф. Възторжено посрещане на „Декамерон. Любов по време на чума“ в Москва. Проекти в Израел… В България предстои 300-то представление на „Хъшове“.
И проф. Ивайло Дичев ядосал правилните кочинообитатели. Бил американопослушен и затова не оценявал днешна процъвтяваща и обилна България. Баща му Стефан Дичев написал „Пътя към София“, а синът полегнал на западните разлагащи влияния. Тц, тц, тц… Вай, вай, вай…
Не щеш ли и големият Георги Чапкънов – Чапа попадна под хейтерската градушка. Не намерил ласкава дума за Трети март, а занареждал, че сме „проклета държава“, а „българите са зли и отмъстителни“. (В разговор за перипетиите около създаването на герба, - б.р.)
За капак проф. Лизбет Любенова каза, че е по-добре да сме „фоби“ отколкото „фили“, за да не изпадаме в овчи възторг от всеки освободител, минал оттук, а да си виждаме кривиците и да ги оправяме.
Какви злодеи, неблагодарници и антипатриоти! Къде са ЦК и ДС да им свият сърмите, да им покажат къде зимуват раците…
В „Четите в България“ Захари Стоянов пише: „
Я ми кажете вие мене: кой излезе вагабонтин и нехранимайко, кой зачерни името на българския народ? Хаджи Димитър ли, или шкембестите благоразумни и бератлиите владици и чорбаджии? Днес Хаджията е светец между народа, а за неговите клеветници и кокоша жалба няма да стане даже, когато оставят нашата грешна планета. И така, да живеят онези, които се бунтуват против тиранина, които търсят ред и правда, които не са задоволни от господа на чорбаджията! А да пукнат ония, които казват: Почакайте, не е още време, всичко не може на един път, свободата трябва да се дава с кантар (като че е отрова) – и пр., и пр.“
Няма какво да се добави.
Възмущават се потурджиите-патрЕоти, описвачи на властническата слава и историческите й успехи. Което е най-прекрасната мелодия за Трати март. Щом се възпаляват мекеретата и тяхната майчица – курвата политическа мафия – ги активира, значи идва краят. Квичат на умряло. Работата вече е свършена, в сърцето на тирана е отворена такава люта рана, която никога няма да заздравее (по Бенковски). Това само да бяха постигнали Морфов, Дичев, Чапкънов, Любенова и други като тях – благодарско. Позорното квичене и грачене е отлична оценка, че се случва нещо добро. Дълбоко е влязъл ножът, надежда има.
Огнян Стефанов
