Москва ще настоява преговори за мир в Украйна да води с Вашингтон, а не с Киев
ЕС все повече пречи на отделните страни-членки да решават насъщните си проблеми
Гореща световна тема през тези дни е предложението към Москва да приеме 30-дневно прекратяване на огъня по фронтовата линия в Украйна. Под формата на общо изявление, изготвено след среща между американски и украински делегация в Джеда, Саудитска Арабия. Украйна веднага изрази готовност да го приеме. Естествено, с нищо не я задължава!
За голям успех вещаят нахранени медии и наблюдатели, Русия едва ли не е поставена в ъгъла и ще се съгласи да приеме офертата. По принцип примирие иска, по-често се моли за такова, губещата страна в една война. Обаче на пресконференция президентът Володимир Зеленски побърза да заяви: „Няма да признаем никои от териториите, окупирани от Русия. Това е факт.“
Факт е също така, напомнят от Москва, че Крим и още четири области от Украйна след референдуми вече са официално зачислени в състава на Руската федерация. Същевременно във Вашингтон дебело подчертаха на Зеленски, че в тази игра със северния съсед той няма карти. Дори и да има някакви, очевидно не са козове. А какво ще приеме или признае, няма никакво значение.
Москва посрещна съобщението за изявлението от Джеда със слаб интерес. Питат ги чрез него за позиции, които там официално са споделили от месеци и дори години. Провеждаме специална военна операция (СВО) в Украйна, спасяваме подложените на терор от киевските власти родни братя-руснаци, присъединяваме бивши наши земи, принудени сме да воюваме с НАТО.
В основни линии тази постановка на конфликта неотдавна беше потвърдена от официални лица в Белия дом и лично от президента Доналд Тръмп. Много изявления на видни политици и тежки анализатори в САЩ и ЕС напоследък твърдо заявиха, че Украйна е загубила войната.
Но как изглеждат САЩ като посредник в случая? Абсурдно. Те не са неутрална страна, а страна в конфликта, доскоро основният участник в конфликта. Опитваща сега да застане „над схватката“, над двете воюващи и като световен миротворец да ръководи приключването на войната. Като режисира „мирно решение“ в полза на губещата страна във вреда на доминиращия на бойното поле.
В Киев редовно дебело подчертават, че при евентуално примирие въобще не предвиждат мирни преговори с Москва, ако тя не изтегли войските си от всички завзети територии. Да, държавният секретар на САЩ Марко Рубио казва, че топката вече е в полето на Русия. Не е проблем тя пък да им я върне. Москва най-вероятно ще отговори с „да, но“ и ще влезе в дебрите на детайлите.
Като приеме примирието, но постави условия за прерастването му в преговори за траен мир, които ще настоява да води именно с Вашингтон, а не с Киев. А сега на него ще предложи свои условия за примирие, които там сигурно няма да бъдат приети. И войната ще продължи още известно време. Колко дълго? До последния украинец, естествено.
Русия не може да си позволи друго, освен разгром на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и поне частична капитулация на Киев. За сегашния Вашингтон сътрудничеството с Москва в световен мащаб е много по-важно, отколкото е войната в Украйна. Путин лесно ще убеди свои и чужди, че отстъпки на Киев са безполезни, тъй като е доказано недоговороспособен.
Неговата задача е да попречи на всяка цена на голямата цел на САЩ и Запада отново както през 90-те Русия да изпие до дъно горчивата чаша на стратегическото поражение поради политическа наивност. Удържи ли на заплахите със западни войски покрай Днепър, на днешния натиск тип кресливо шоу, същата чаша с оцета ще надигат в Брюксел и повечето европейски столици.
Зеленски е диктатор, както каза самият американски президент, но диктатура е наложена и в Украйна. И президентски избори да проведат, пак ще поставят поредния диктатор, за да продължават със сетни сили дори да тероризират руските селища и население. Войната е нужна на външните фактори, на Запада. Доскоро колективен, отскоро с разколеБано единство.
Не успее ли Тръмп да поизлъже Москва да сключи неизгоден за себе си мир, ще се поотдръпне от Украйна, за да продава оръжия на евронатовците, а те да се оправят с войната. Разбира се, те и известни сили в САЩ трепетно се надяват той да се скара с Путин заради неотстъпчивостта му и да смени курса на 180 градуса.
Все пак Уитков - стар приятел и доверено лице на Тръмп - лети в Москва, а не от Кремъл пътуват за Вашингтон, за да измолят нещо по този повод.
Президентът на думи заплашва Русия със санкции, но засега такива налага на Европа и съседите си в Америка. На Великобритания иска да отнеме Канада и на Дания Гренландия. Нужно му е да изобразява някакви успехи, видимост за успехчета поне да създава. Буквално тези дни предстоят важни гласувания в Сената. От Путин очаква съдействие, ще го дочака по един или друг начин.
Изглежда не само Тръмп и неговият екип са разбрали, че периодът на еднополярността на САЩ приключи наистина, но този факт вече е приет и сред преобладаващата част на т. нар. дълбока държава. Иначе Белият дом не би действал толкова решително. Явно надделява реалистичния поглед върху нещата в света и той предполага вътрешната и външната им политика.
Дори само към икономиката да погледнем: от първото място през 1990 г. с 22% от световния БВП сега Щатите са на второ с 15% зад Китай с 19%. При все че доларът все още е световна резервна валута, те са само един от няколкото световни играчи. Но да се говори за наличието на добре пресметната линия за адекватна на огромните промени линия на Белия дом е твърде рано.
В Европа драмата е още по-забележима. Все по-видимо става, че замисленият като силна перспектива за европейците Евросъюз все повече пречи на отделните държави-членки да решават икономическите, политическите и социалните си проблеми. Продължаването на войната в Украйна остана една от най-важните причини за Брюксел да поддържа съмнителното единство.
Оттам истерясването у Фон дер Лайен и компания в Еврокомисията, а то клони към обезумяване. То е продиктувано от невъзможността да приемат, че пред стратегическо поражение при капитулация на Киев ще бъдат Европа и НАТО. Но след продължителната яростна пропаганда за Русия да се представя за екзистенциален враг накрая успешно ще я превърнат в такъв.
С редица последствия по-късно. При очертаващата се бърза победа на руските войски и вече видимия разгром на ВСУ напълно реалистична е една такава. Озлобени срещу изоставилите ги евронатовци украинци да се изнесат в техните страни и използват терористичните си навици там. Вече има данни, че в състава на много престъпни групи в Европа често се срещат такива.
Преди десетина дни китайският водач Си Дзинпин се появи в медиите във военна униформа. Преди два дни в такава се представи пред света и Владимир Путин. Много рядко го правят. Имащите познания за присъщата на Изтока страст към символиката да мислят. Главно към вътрешните врагове на Доналд Тръмп е намекът.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
