Цензурата не е от вчера или днес. Вече свикнахме с това, че от телевизорите ни се лее лъжа и помия, свикнахме, че вестниците предлагат само удобните на управляващите новини, а истински важните ги няма дори на последните страници. Свикнахме с централни новини, които започват с криминалната сводка. Свикнахме с блокиранията и с това, че не смее да кажем какво мислим.
Свикнахме, че службите ни следят навсякъде. Свикнахме, че вместо фейсбук, контролират публикациите ни от ДАНС, свикнахме, че всеки разговор се подслушва и всеки неудобен може да бъде унизително и публично арестуван.
Истината рядко може да се чуе публично в днешно време. И това не е проблем само в България. Има ситуации и хора, за които е забранено обсъждането. Принципът като за умрелите - или добро, или нищо. И с това свикнахме...
И това е най-страшното. Научиха ни да си мълчим. Да не се борим за истината, защото тя е неудобна за комфортният и удобен живот. Истината изисква да се борим за нея, а ние сме страхливи и предпочитаме уюта на анонимността. И само сред близките си или пред себе си понякога гузно промълвяваме - "А, бе, не е така, както ни казват, лъжат ни....". Но ни липсва смелостта да го кажем високо.
Защото истината трябва да се изкрещи. За да събуди тези, които са приспани от лъжата. Защото само истината може да ни освободи от веригите на робството, в които сами се пъхнахме, заблудени от розовите илюзии в небесата, които ни показваха новите фокусници на световния ред.
Българи, истината е само една. Тя рядко е красива, често е дори уродлива, но е най-прекрасното нещо на света! Защото тя е предвестникът на свободата - свободата не на държавата, на властта, а на личността!
А силна държава и общество се правят от личности! Не от овце!
Затова - крещете истината. Не се спирайте. Хляб винаги ще се намери. Но да кажа един мой любим цитат от филм: "За ампутирания дух протези няма".
Елена Гунчева
